Лефковиц беше около четиридесетте, с пооредяла косица, която бе оформил в нещо средно между изкуствена трева и прическа помпадур чрез обилното прилагане на мазен индустриален полимер. Носеше раиран костюм с широки ревери; платът изглеждаше скъп, но самият костюм беше зле скроен и зле поддържан. Носеше и масивен златен часовник с диаманти около циферблата и пръстени на шест от пръстите си. Приличаше повече на гангстер от филм на Джеймс Кагни.
Всичко това означаваше, че вероятно не е много добър в работата си. Когато един деветдесетгодишен дъртак, който още носи яке „Мембърс онли“, мисли, че стилът ти е отживял, значи е време да си извадиш главата от пясъка. Лефковиц толкова приличаше на палячо и бе толкова окичен със символи на корупция, че не можех да си представя някой прокурор да преговаря с него.
- Наясно сме, че е готов да сътрудничи - каза Андре Прайс.
Беше сложил белезници на Илайджа и стоеше облегнат на полицейската кола, докато разглеждаше съдържанието на джобовете на арестанта.
- Ще върнете вещите на клиента ми, докато бъдат инвентаризирани и получим разписка за тях при регистрацията.
- Няма да тръгна да крада от този старец - каза Андре. - Искам само да се уверя, че няма нищо, което може да използва, за да отключи белезниците или като оръжие. Детектив Шац каза, че клиентът ви е доста хлъзгав.
- Клиентът ми ще даде изявление, когато му предложите имунитет и закрила - заяви Лефковиц.
Андре се усмихна и поклати глава. Илайджа носеше портфейл, кибрит, ключ от хотелска стая и един от онези интернет телефони. Андре отвори портфейла.
- Нямате ли лични документи?
- Не нося - отговори Илайджа.
- Кой сте вие?
- Аз съм призрак. Мъртвец.
- Нали щеше да сътрудничи? - обърна се Андре към Леф- ковиц.
Обувките на адвоката бяха кафяви, а коланът му - черен. Никога не се доверявам на човек, чиито обувки и колан не са един цвят.
- Клиентът ми ще даде изявление, когато му предложите имунитет и закрила - повтори той.
- Вие също не помагате много - измърмори Андре. Взе телефона и почука с пръст по екрана. Не се случи нищо.
- Изключен е - каза Илайджа.
Андре намери едно копче и го натисна. Дисплеят светна с надпис „Въведете код за достъп“ и цифрова клавиатура.
- С какъв код се отключва?
- Ако започна да казвам на всеки тайния си код, вече няма да е таен, нали?
- Не мога да повярвам - възкликна Андре. - Ще изгубя целия си следобед в спорове с двама изкуфели дъртаци.
Върна портфейла и телефона в джоба на Илайджа, постави ръка върху темето на крадеца и го натисна, за да влезе в цивилната „Краун Виктория“.
- Ще заведете клиента ми до някой от по-малките участъци. Не искам да се показва пред всички на „Поплар“ 201 - настоя Лефковиц.
- Хубаво - съгласи се Андре.
- Това е важно условие. Клиентът ми е убеден, че има реална заплаха за живота му.
- Казах, че ще го направя.
- Ще ви следвам и ще се срещна с клиента си веднага след като бъде регистриран. Няма да го разпитвате в мое отсъствие.
- Не бих си и помислил - отговори Андре и затвори вратата след Илайджа.
Смачках цигарата, която пушех, и сгънах проходилката. На идване я бях оставил на задната седалка, за да мога лесно да я извадя. Сега обаче Илайджа беше там, затова трябваше да я сложа в багажника - а това означаваше, че трябва да отида до предната седалка покрай едната страна на автомобила, като се опитвам да не се опирам на него.
Андре не направи опит да ми помогне.
14
2009
За човек, затворен в клетка за арестанти, с ръце, стегнати с белезници зад гърба, на път към участък, където ще бъде регистриран за сериозни престъпления, Илайджа изглеждаше много доволен от себе си и това никак не ми харесваше. На Андре явно също не му се нравеше.
- Човече, неслучайно го наричат „програма за защита на свидетелите“. Ако не си свидетел, не те защитават. Затова, ако искаш да ти помогна, бъди готов да си признаеш престъпленията и да изпееш всичките си приятели.
- Ще направя каквото трябва, за да получа онова, от което имам нужда. Човек като мен няма много приятели - отговори Илайджа. - Ако съдя от личен опит, в света има два вида хора - такива, които мога да използвам, и такива, които са безполезни.
- Аз виждам два вида хора в тази кола - каза Андре. - Един тъпак с полицейска значка на предната седалка и един тъпак с белезници на задната.
Почудих се какъв вид тъпак съм аз.
- Странно, че спомена белезниците - каза Илайджа.
Изви гърба си така, че да премести тежестта върху китките си и измъкна ръце от белезниците. Показа ги триумфално на Андре.