- Той ти каза да го направиш.
- Освен това, ако го направя, следващия път, когато те спипат за незаконно притежание или някаква друга глупост, ще ме изпееш, за да се спазариш за по-изгодна гаранция, и ще ме пратиш на смъртоносна инжекция за убийство на полицай. Аз никога не съм убивал никого. Като толкова искаш, направи го ти. Ако Карло иска да ги убие, да си ги беше убил сам. Обещаха ми двеста долара, за да ви помогна днес. За двеста долара не мисля да убивам ченге.
- Я си го начукай. Аз не съм предател.
- Не съм казал, че си предател. Просто не искам да проверявам дали си, или не си.
Напипах капачето на кобура на Андре и извадих служебния му 38-калибров пистолет. Беше парче студен метал, боядисано в матово черно. Лек, функционален, със заоблени ръбове. Беше оръжие без много характер, но щеше да свърши работа. Освободих предпазителя и проверих дали има патрон в цевта. Отключих вратата, малко заяждаше, може би заради изкривяването от катастрофата. Подпрях я с рамо.
- Не мога да повярвам, че трябва да го направя - измърмори едрият бандит е чорап на главата. - Той ти каза да го направиш. Скапан страхливец! - Отново се опита да натика пистолета в ръцете на приятеля си.
От тежестта ми вратата се отвори, но това ме изкара от равновесие и залитнах настрани. Въпреки че не се прицелих добре, успях да прострелям дребния бандит. Да стреляш с 357-калибровия ми револвер, беше като да мяташ мълниите на Зевс. Стрелбата с 38-калибровия пистолет на Андре бе като да сменяш каналите на телевизора, но шумът беше оглушителен, куршумът разби капачката на дребния бандит. Той падна и запищя. Евтиният им пластмасов пистолет издрънча на земята и докато мъжагата се спусна след него, успях да се измъкна от колата и да се изправя на крака, като се държах за отворената врата.
Докато мъжагата докопа пистолета, вече стоях изправен и го държах на мушка.
- Защо не го хвърлиш? - подхвърлих му аз.
Той не се подчини веднага. Не държеше оръжието насочено към мен, но пръстът му беше на спусъка.
- Спокойно, старче - измънка, ръцете му леко трепереха.
- Спокоен съм.
Застрелях го с три куршума.
Първият го улучи точно над лявата вежда и направи на каша онази част от мозъка му, която сънуваше и знаеше как да говори. Вторият влезе точно под долната устна, разби зъбите, разкъса езика и се загнезди в мозъчния ствол. Третият го удари в рамото, докато падаше. Мисля, че по това време вече беше мъртъв.
- Ти уби Кларънс - изпищя дребосъкът. - О, боже!
- Предупредих го. Никога не предупреждавам два пъти.
Пластмасовият пистолет беше на земята, на около метър от мястото, където дребосъкът се гърчеше и притискаше крака си. Трябваше да се добера до оръжието, преди мръсникът да се освести и да се опита да го докопа, но проходилката ми все още беше в багажника и нямаше как да я взема. Направих няколко несигурни крачки, но се оказа, че това е максимумът, до който мога да стигна. Оставих краката ми да се подгънат по възможно най-плавния начин. Получи се повече като коленичене, отколкото като падане. Почти. Поне не се нараних повече, отколкото вече бях ранен. Останалото разстояние до пистолета пропълзях на четири крака, като бебе. След като се добрах до него, се почувствах в много по-голяма безопасност и когато линейката се появи, я чаках седнал на бордюра.
16
2009
Жената c униформа на парамеднк пристъпи бавно към мен. Изглеждаше уплашена.
- Ще трябва да оставите тези неща, за да ви помогна.
Беше млада негърка със сравнително светла кожа и коса, събрана назад. Не носеше много грим, но и не изглеждаше да има нужда.
Погледнах я:
- Какво? Аз съм добре. Някой трябва да помогне на Андре. Понечих да посоча и изведнъж открих, че ръцете ми са заети с пистолети. Опитах се да си спомня как съм запалил цигарата, която пушех, с оръжие в ръцете, но не можах. Подадох пистолетите на момичето.
- Тия не са мои - казах ѝ.
- Добре.
Нямаше представа как да реагира, но ченгетата бяха пристигнали и едно от тях дойде и взе пистолетите от нея.
- Трябва да ви прегледам - каза тя. - Целият сте в кръв. -Така ли? - Погледнах ризата си. Беше тъмночервена и прогизнала отпред. - Мамка му. Всичкото това от мен ли е?
- Така изглежда.
- Е, трябва да видите другия тип.
Двама парамедици се опитваха да шинират хлапака, когото бях прострелял в крака, но той се мяташе, стискаше коляното си и крещеше. Патоанатомът закопча убития в гумен чувал. А няколко медици с доста мрачни изражения поставяха Андре на носилка.
- Ранен ли сте? - попита момичето.
- Не мисля.