Имах няколко кървящи драскотини и предположих, че от носа ми се е изляла много кръв, макар че бях толкова замаян, че не съм забелязал. Извадих цигарата от устата си. И тя беше в кръв. Изсмях се:
- Хей, това нещо прилича на употребяван тампон.
Момичето размърда пръст пред очите ми.
- Можете ли да следите пръста ми с очи? - попита ме. Опитах се. - Спомняте ли си какво се случи?
Трябва да призная, че последователността на събитията до този момент малко ми се губеше.
- Проклетият еърбег ме фрасна в лицето. Докторът ми е предписал „Плавикс“ против сгъстяване на кръвта. Така ме предпазва от инфаркт, обаче се натъртвам лесно като гнила праскова. Понякога, ако се одраскам на нощното шкафче или се порежа, докато се бръсна, трябва да ме карат в спешното.
- Мисля, че сте в шок - каза тя.
Няколко пъти бях получавал толкова тежко кръвотечение от носа, че се бе наложило да ходя в болницата, и то само заради сухото време. Въздушната възглавница ме бе фраснала доста силно.
- Само кажете на Роуз, че съм добре. Няма нужда да я тревожим. Ако ви трябва нещо, обадете се на сина ми.
Вече ме бяха сложили по гръб, без да разбера как, и ме носеха към линейката. Не ми беше много ясно какво е станало. Държаха носилката леко изправена - или защото бях в шок, или за да не се стича кръвта от носа в гърлото ми.
- Хванаха Илайджа - казах им. - Той ми каза, че го преследват, но не му повярвах, а сега Андре е ранен, а него го отвлякоха.
- С тази маска ще дишате по-лесно. - Момичето постави маската на лицето ми и аз усетих хладен полъх върху натъртения си нос.
- Оня мръсник Лефковиц. Сигурно той им е казал къде сме. Сигурен съм, че не ни проследиха до гробището. Трябва да намерим Лефковиц. Той сигурно знае къде са откарали Илайджа. Все още има време да го върнем жив, ако имаме късмет.
Жената заби в ръката ми игла и аз започнах да се унасям. Бях почти в безсъзнание, когато ме извадиха от линейката и ме вкараха в болницата, а когато един лекар с хирургична престилка закрещя да му донесат банки с нулева отрицателна, ми стана твърде скучно и задрямах.
НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ
Един журналист с много черни точки по носа правеше пространно разсъждение за полицаите.
- Ако трябва да посоча една особеност на всички полицейски романи и екшъни, която ме вбесява, това е, че героят никога не стреля първи - приказваше той. - Оставят злодея винаги да стреля първи, за да могат да му отмъстят.
Интервюиращият кимна енергично:
- И когато започнат да отмъщават, избиват всички.
- Именно. Това слушаме вече шест години след атентатите от 11 септември. Не започнахме първи, но трябва да довършим. Стига да не сме нанесли ние първия удар, имаме право на неограничено и несъизмеримо с провокацията отмъщение.
Изсумтях към телевизора. Когато бях малък, ми казваха да не ръгам с пръчка мечка, която спи.
- Разбира се, ако се стремяха към правдоподобност, има множество ситуации, в които е по-логично полицаят или войникът да открие огън първи - добави журналистът.
- Разбира се - съгласи се водещият. - Ако оставят злодеите да стрелят първи всеки път, в крайна сметка някой от тях ще улучи.
- Мисля, че в действителността злодеите се целят по-добре, отколкото във филмите.
- Естествено, вие сте наблюдавали истински полицаи, докато сте писали реалистичния си криминален трилър „Последна стража“, който скоро ще бъде филмиран. По какво истинските ченгета се различават от тези във филмите и телевизионните сериали?
Мисля, че това, което повечето хора не разбирате, е, че взаимодействието между полицая и обикновените граждани е нарушено. Когато тръгват за работа сутрин, тези хора не знаят дали ще се приберат вкъщи живи и здрави. Всеки път, когато говорите с полицай, вие имате срещу себе си въоръжен човек, който знае, че не е в безопасност. У цивилното население има 300 милиона огнестрелни оръжия. Когато спре кола на пътя, полицаят не знае дали шофьорът няма пистолет в жабката. Когато се отзовава на сигнал за домашно насилие, не знае дали на вратата няма да се появи мъж с ловна пушка. Ежегодно стотина служители на реда в тази страна биват застрелвани от заподозрени.
- Не изглежда много.
- Повече от достатъчно е, за да държи всеки полицай нащрек за опасността. И това число щеше да е много по-голямо, ако ченгетата не се обучаваха да стрелят първи при всяко! подозрение, че пред тях стои въоръжен заподозрян. Тези хора имат семейства. Не можем да очакваме, че ще дадат на някакви наркопласьори и психопати възможност да ги застрелят, преди самите те да употребят сила. В Съединените щати полицията стреля и убива около 500 заподозрени годишно. Последващите разследвания установяват, че в огромното мнозинство от случаите служителят е стрелял оправдано.