Междувременно имах да свърша някои неща. Обадих се на бърза помощ да приберат Плоткин, после извиках няколко патрулки за подкрепление, за да задържа съучастниците, чиито имена ми бе казал. Всичките си бяха вкъщи заради ша- бата и всичко мина тихо и кротко.
Затворих тримата мъже в различни стаи за разпити и зададох на всеки от тях едни и същи въпроси. До края на нощта всичките подписаха показания, в които признаваха, че са планирали да ограбят банка, но никой не споменаваше Илайджа.
Не бях очарован, че съм заключил банда евреи за планиране на банков обир в Мемфис, но техният осуетен опит, щеше да се забрави много по-бързо от грабежа на сто и петдесет хиляди долара, извършен от известен еврейски крадец с банда от еврейски съучастници и с помощта на корумпирани еврейски полицаи.
За да не ме помислите за коравосърдечен - телефонирах на окръжния прокурор за Ари, казах му, че момчетата оказват пълно съдействие, и му подсказах, че едно снизходително споразумение не би било неуместно. Имайки предвид, че не бяха предприели почти нищо за реализиране на обира, нямаше нужда да лежат много в затвора, докато се убедят, че трябва да посветят бъдещите си усилия на некриминални занимания.
Тримата съучастници получиха по четири години в щатски затвор с право на предсрочно освобождаване след осемнайсет месеца. Плоткин бе осъден на седем години и излежа три, защото беше главният организатор и освен това ме бе нападнал. Куцаше до края на живота си.
Докато лежеше в затвора, набожната му женичка се принуди да си търси работа. След това вече не беше толкова отстъпчива и послушна пред мъжа си, както преди. Хлапето също имаше проблеми и забременя от неевреин, когато беше на петнайсет.
Плоткин може и да ме е проклинал за нещастието си, но ако беше влязъл през главния вход на онази банка, щеше да получи двайсет и пет във федерален затвор или просто да бъде убит и нямаше да може да даде дъщеря си на младоженеца на спешно организираната сватба.
Той сам си бе направил избора и трябваше да живее с него.
Ако избереш да си престъпник, има последствия. Дори би трябвало да ми благодари за великодушието. Мръсникът се опита да ме фрасне със свещник.
20
1965
На другата сутрин Браян се върна от синагогата и ми каза, че равинът иска да говори с мен. Нямах много какво да си приказвам с равина, но след случката с Шулман трябваше да се помиря с хлапето, затова, когато шабатът свърши по залез, отидох да се видя с духовника.
Абрамски беше в Мемфис от близо година, но кабинетът му имаше вид, сякаш сега се нанася. Едната стена бе закрита от вградени етажерки и той ги беше запълнил наполовина, на пода все още имаше натрупани кашони с книги.
- Благодаря, че дойдохте да поговорим, детектив Шац. Ей сега ще ви обърна внимание.
Стоеше от другата страна на масивно старо дървено бюро, голямо почти колкото това на Чарлз Грийнфийлд, но надрано и ожулено, докато това на банкера бе гладко и лъснато.
Столът отзад беше недостъпен, заграден от кашони с документи, а самото бюро бе почти заринато с купища мимеографи, бележници и папки, натъпкани с листове. Помещението бе толкова пълно с боклуци, че ъгълът на бюрото, до който той стоеше, беше единственото използваемо място в кабинета.
С показалеца на дясната си ръка Абрамски отбеляза мястото, до което беше стигнал в дебел подвързан с кожа Талмуд. Книгата бе огромна, шейсет на четиридесет и пет сантиметра, доколкото можах да преценя, и с толкова дребен шрифт, че Абрамски трябваше да присвива очи, когато чете. Листовете бяха тънки като цигарена хартия, но въпреки това книгата бе петнайсетина сантиметра дебела и разбира се, на иврит.
Докато четеше, с лявата си ръка Абрамски драскаше от дясно наляво ръкописни ивритски букви в жълт бележник. Устните му също се движеха и аз се почудих дали изговаря безшумно думите, които чете, думите, които пише, или нещо коренно различно.
Нямаше как да знам какво, по дяволите, чете, пише или говори, защото макар да знам азбуката, не говоря иврит и не мога да извлека никакъв смисъл от текстовете. Затова си намерих занимание да разгледам етажерките.
Имаше всякакви сидури[13] и Танахи[14] и разни коментари на Тората; огромни книги колкото тази, която четеше в момента, но с позлатени краища на страниците и златни инкрустации върху кориците.
За моя изненада обаче, имаше и цял рафт с детективски романи: Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет, Рос Макдоналд и няколко тома събрани творби на Конан Дойл. Гърбовете им изглеждаха износени, значи може би ги четеше. По-нататък по етажерките забелязах книги, с които сигурно се е подготвял, преди да се премести на юг: Фокнър, Марк Твен и „Да убиеш присмехулник“.