- Така, не мисля, че се изживявате като ангел - продължи после. - Мисля, че се изживявате като Хашем. Обаче не сте Хашем. Само Хашем е Хашем. Искам да запомните какво се е случило с жената на Лот, когато погледнала назад и видяла Неговия гняв. Искам да си помислите за страданията, които жестокото правосъдие може да причини не само на онзи, върху когото се прилага, а и на всички наоколо. Защото, макар че в очите на евреите Браян ще стане мъж едва когато прочете пасажа от Тората на своя бар мицва, двамата с вас много добре знаем, че детството му свърши тогава, когато видя как баща му пребива Пол Шулман пред синагогата. Такива са последствията, когато раздавате наказания.
Махнах с цигарата и той ми подаде чашата. Смачках фаса на дъното.
- Браян повярва ли на това, което му казахте за мен? - попитах.
- Не мисля. Той е умно момче. Много е трудно да излъжеш умен човек.
Кимнах. Така беше. Хлапето знаеше, че старецът му не е ангел.
- Все пак благодаря за благоразумието - казах.
- А пък аз ви съветвам в бъдеще да използвате вашето.
Нямаше как да не се изсмея, но не мисля, че Абрамски разбра причината.
21
1965
Първото, което направих в понеделник сутринта, бе да посетя офиса на Чарлз Грийнфийлд. Остави ме да чакам до десет и половина само защото можеше да си го позволи. Кабинетът му имаше прозорци, гледащи на север, и слънчевите лъчи, пронизващи облачната пелена в този ден и в този час, попадаха в стаята под такъв ъгъл, че Грийнфийлд и разнообразните му атрибути изглеждаха някак величествено. Той седеше на големия си кожен трон, с гръб към прозореца, и от моето място - от другата страна на лъскавата обширна повърхност на бюрото, изглеждаше като заобиколен от ярко сияние.
- Арестувах няколко бандити, които планираха да ограбят банката ви - съобщих му.
Това явно не го впечатли.
- Ако проблемът е решен, не разбирам защо се налага да губите моето и своето време, за да го обсъждаме.
Каза тези думи със самодоволна усмивка, даваща ми да разбера, че е загубил много повече от моето време, отколкото аз от неговото.
- Мъжете, които арестувах, смятаха да нахлуят в банката през главния вход и да ограбят касиерите, като ги заплашат с оръжие. Мисля, че тези наивни глупаци са част от по-голям план за грабеж на трезора ви и се опасявам, че този план не е осуетен със задържането на тези съучастници. Парите ви все още са в опасност.
Той се почеса по брадичката и заяви:
- В момента, в който тези мъже бяха влезли с пистолети, някой касиер или кредитен агент щеше да задейства алармата и трезорът да се запечата. Ако това е било част от плана, значи не е много добър.
Запалих цигара.
- Миналата седмица ми казахте, че алармата заключва трезора за три пълни часа и през това време дори вие не можете да го отключите.
- Точно така.
- Хрумна ми, че планът на Илайджа да ви обере включва и дори зависи от задействането на алармата и заключването на трезора.
- Не съм сигурен, че разбирам логиката ви.
Наведох се напред:
- Чели ли сте „Клубът на червенокосите“? Това е разказ за Шерлок Холмс. Един крадец решава да прокопае тунел под един банков трезор от мазето на съседна сграда. Ако крадец проникне в трезора ви отгоре или отдолу, или през стената, за три часа може да опразни всичко. Трябва само да измисли нещо, което ще накара служителите ви да задействат алармата, така че вие да останете заключен отвън. Обирджията ще се е омел много преди да отворите вратата и да установите кражбата.
- И какво ме съветвате да направя? - попита Грийнфийлд. Имаше хищнически блясък в очите.
Бях гледал документален филм за това как самотните бели мечки скитат стотици километри, търсейки плячка. Когато два мъжкаря се срещнат - привлечени от миризмата на разгонена женска или на разлагащ се труп на кит - започват ожесточена борба и понякога единият получава сериозни рани.
В тази банка Чарлз Грийнфийлд беше голям мечок и никой не оспорваше върховенството му. Хората, които държеше около себе си, като заместника му Райли Картрайт, бяха плахи, сервилни типове. Всеки външен посетител обикновено се впечатляваше от ръста му, от луксозния костюм или скъпите мебели. Това бе мъж, свикнал да бъде господар, и мразеше някой да го учи какво да прави.
- Радвам се, че попитахте, защото сега ще ви кажа какво да направите - заявих аз.
Не ми дремеше за костюма, за длъжността или за офиса му и исках да разбере това. Миризмата на разлагащ се кит бе привлякла друг хищник към това място и той трябваше да приеме този факт. През последните пет дни бях пратил двама души в болницата, което ми даваше правото да претендирам, че съм най-големият и най-зъл мечок.