- Мисля, че трябва да наемете допълнителна охрана и да сложите човек не само пред, а и вътре в трезора. Мисля, че трябва да извикате инженер да провери основите и тавана и да се увери, че никой не е правил опит за проникване през тези две места. Освен това настоявам отново да помислите дали да не преместите излишните си пари другаде и да наемете допълнителна охрана за транспортирането им.
Грийнфийлд се изсмя:
- Господин Шац, това е банка. Знаете ли какво означава „банка“?
- Запознат съм с общите принципи.
- Банката е място, където хора като мен ходят на работа всеки ден до помещение, пълно с пари. Знаете ли кой би искал да открадне от стая, пълна с пари?
Той вдигна глава и ме погледна, но аз просто дръпнах от цигарата. Това очевидно бе моментът, в който той щеше да отстоява територията си и да маркира с пикня на бял мечок всичко наоколо. Изчака мълчанието да стане неловко, преди да продължи:
- Всеки, детективе. Всеки би откраднал от банката, ако си помисли, че може. Затова, когато идвате тук и ми казвате, че някой иска да открадне от мен, не ми съобщавате нищо, което да не знам. Причината, поради която банките функционират, при положение че всеки иска да открадне от тях, е това, че е изключително трудно да откраднеш пари от банка. Никой няма да прокопае тунел до трезора ми. Трезорът е конструиран с петдесетсантиметрови стени от закалена стомана, вградени в бетонни основи и заредени с много алармени сензори. Знаете ли е какви инструменти трябва да разполагате, за да проникнете през петдесет сантиметра бетон?
- С чук?
- С пневматичен чук, вероятно. Има само един начин да се пробива бетон и този начин е много шумен. Сигурен съм, че щяхме да забележим. Не мисля, че някой прилага шерлок- холмски трикове в моята банка.
- Грийнфийлд, не искам да ви обидя, но мисля, че има реална и достоверна информация, сочеща, че един опитен престъпник планира да открадне пари от вашия трезор. Съветвам ви да вземете предпазни мерки.
- Аз пък ви обясних, детективе, неколкократно и подробно, че вече съм взел всички разумни предпазни мерки. Имаме няколко нива на сигурност. Предвидили сме всеки риск. И след като сме направили всичко това, сме свободни да вършим работата си - работа, от която в момента вие ме разсейвате.
- Радвам се, че сте толкова сигурен в системата си за сигурност. Но това е необичайна опасност и изисква необичайни мерки.
Грийнфийлд отново се намръщи презрително:
- Казвате, че хората, които сте арестували за заговор да ограбят касиерите ми, всъщност са некадърници, които Илайджа използва за отклоняване на вниманието от истинския му план, така ли?
- Да.
- Замислете се върху възможността да ги използва за отвличане на вниманието не от планиран обир на моя трезор, а от обир на друга банка, която няма нищо общо с тази.
- Мислих за тази възможност. Но тази банка е най-вероятната мишена, за която се сетих, и дори да възнамерява да обере друга, нямам представа коя може да бъде. Не мога да се сетя за друга цел, свързана със стачката срещу Клъдж и разполагаща с достатъчно пари, за да привлече вниманието му.
- Това не е мой проблем.
- Освен ако съм прав и той е решил да ограби вашия трезор.
- В такъв случай вече ме уведомихте за опасността. Ще имам предвид съветите ви. С други думи, направихте всичко, което можахте. Сега, ако ме извините, трябва да посветя вниманието си на не толкова въображаеми неща.
- Кретен.
- Моля?
- Нищо. Не съм казал нищо. Благодаря за времето, което ми отделихте.
Тръгнах си, защото не се сетих за нищо друго, което да кажа. Все още нямах намерение да оставям Илайджа да обере банката, но ако все пак успееше, Чарлз Грийнфийлд щеше да си го заслужава напълно.
22
1965
Излязох от кабинета на Грийнфийлд през масивната дървена врата, минах покрай бюрата на двете му потънали в работа секретарки и спрях пред асансьора. Директорът бе взел цялото крило и бе съборил повечето стени, за да създаде голяма слънчева катедрала, в която да боготвори самия себе си. Сигурно беше приятно.
Натиснах копчето, за да сляза в главното фоайе на банката на приземния етаж - огромна, светла зала, пълна с розови мраморни колони, издигащи се от розовия мраморен под до розовия мраморен таван.
Когато излязох от асансьора, месинговите кабинки на касиерите бяха от лявата ми страна, а от дясната беше приемната за клиенти, чакащи за среща с кредитните агенти и други служители от горните етажи.