И разбира се, той беше тук. Илайджа седеше в кожено кресло, пиеше кафе и четеше вестник.
Огледах фоайето. Не забелязах нищо необичайно. Пред касите имаше няколко души, но иначе салонът бе почти празен. Както беше казал Грийнфийлд, стачката наблизо бе подплашила повечето клиенти.
Не се чуваха аларми и не видях никой от горилите на Илайджа, нито бандити евреи, размахващи пистолети пред касиерите. Това обаче не означаваше, че пред очите ми не се извършва обир.
Отидох при Илайджа и седнах в креслото до него.
- Какво правиш тук? - попитах.
Той ми показа аушвицката си усмивка:
- Ще повярваш ли, ако ти кажа, че кандидатствам за кредит на малка фирма?
Това се казва наглост.
- Арестувам те. Сега двамата ще станем и ще излезем оттук. Ако окажеш съпротива, ще те подчиня със сила.
Той засмука разкъртените си зъби.
- Не съм сигурен, че идеята ти е добра - отбеляза. - Не знаеш какво те чака вън.
Единственият вход за клиенти на банката беше една въртяща се врата. Досега не бях виждал Илайджа без едрогабаритните му биячи, тъй че бе логично, ако не са тук, да са отвън. Тази среща с Илайджа във фоайето на банката, която възнамеряваше да ограби, едва ли беше случайност. Ако я бе нагласил, несъмнено имаше план за бягство и си беше осигурил преимущество.
- Сигурно ще се сблъскам с някой бабанка с ъглошлайф в ръка - предположих.
- Не съм уредил точно ъглошлайф, но със сигурност ще те надупчат с куршуми - изчурулика той и това никак не ми хареса.
Бе като игра на шах и противникът ми беше предвидил няколко хода напред. Какво можех да направя?
Помислих за товарния вход. Можех да го изведа оттам и да се промъкнем покрай хората му.
- Много е забавно да гледам лицето ти, когато се замислиш дълбоко - отбеляза той. - В момента се чудиш дали можеш да ме изведеш през товарния вход.
За да го направя, трябваше да минем покрай самия трезор. Трябваше да отворя предпазната клетка по средата на коридора. Можеше ли да се направи, без да се дезактивира алармата? Трябваше да отворя задната врата, а не знаех дали уличката отзад е чиста. Ако хората му чакат там, така щях да им осигуря достъп вътре. При отключена предпазна клетка можеха да влязат направо в трезора.
Очевидно имаше някаква причина да е тук; опитваше се да ме оплете в мрежата си. Може би беше точно това. Може би това бе планът за грабежа. Нямах намерение да ставам на канарче.
- Не мисля, че ще се опиташ да ме изведеш така - добави той. - Има само два изхода и не можеш да ме изкараш през никой от тях. Освен това наистина ли, дълбоко в сърцето си, искаш да ме арестуваш, Барух?
Сгъна вестника и отпи глътка кафе.
Не исках да го арестувам. Исках да го убия или да го прогоня от града. Не исках да седне в някоя стая за разпити и да се разприказва. Беше гледал как застрелват майка му пред очите му. Беше гледал как пребиват до смърт баща му. Бе причинил смъртта на един надзирател и на двайсет евреи от работния си отряд. И не изглеждаше особено разстроен от никое от тези събития. Някои хора мъкнат всичките си вещи със себе си; други пътуват без багаж. Този човек беше безскрупулен егоист - от онези, които могат да изгорят всеки мост, който пресекат, и повече да не погледнат назад.
Колко обира беше извършил? Десет? Петнайсет? Във всеки от тях можеше да има замесен корумпиран полицай евреин. Ако решеше да ги издаде, някой амбициозен негодник в прокуратурата можеше да му даде имунитет срещу съдебно преследване. Залавянето на банков обирджия бе скромно професионално постижение за един функционер от правозащитните органи, но разкриването на корупционна мрежа в полицията бе нещо, от което можеше да изградиш кариера - стига да не е еврейска корупционна мрежа и ти самият да не си евреин.
- Ти не участваш в плановете ми, но въпреки това, ако бъдат разкрити - ако проговоря, - ти също ще бъдеш съсипан. Несправедливо, нали, Барух?
- Майната ти.
- Ако твоето полицейско управление работеше по начина, по който би трябвало, можеше да повикаш подкрепления и десетина ченгета щяха да довтасат за секунди и да надвият хората ми отвън. Обаче не можеш да се обадиш на никого, защото те е страх да разкриеш на приятелите си какво замислям.
- Мога да те убия на място.
Той отново изчурулика:
- Можеш ли? Досега институциите търпят бабаитските ти изстъпления. Но насилието, което ти позволяват да прилагаш срещу наркомани, бандити и мизерници засилва и затвърждава установения обществен ред. Убийството на невъоръжен, добре облечен бял мъж в банка ще смути този ред. Това е вредно за бизнеса, Барух, а никой няма да ти позволи да вредиш на бизнеса. При първата ни среща ти казах, че ми приличаш на куче, и наистина ти си едно прекрасно работно животно. Но всички кучета ги сполетява една и съща съдба, когато започнат да хапят хора.