Вероятно беше прав.
- Ти си сам, Барух, и не можеш да ме спреш. Ще ме оставиш да си тръгна най-спокойно оттук.
И тогава долових в гласа му напрежение - съвсем лека нотка на неувереност. Беше достатъчно, за да преоценя цялата ситуация.
Изгледах продължително и изпитателно Илайджа. Видях един хитър дребен мошеник, уплашен и жалък, скрит зад високопарните думи и фалшивия си европейски чар. Той си въобразяваше, че всичко му принадлежи. Мислеше си, че може да се намърда в моя град, да прибере сто и петдесет хиляди долара и да остави аз да му чистя лайната.
Но не знаеше с кого си има работа. Аз не бях съвестният служител на една продажна институция, за какъвто ме мислеше синът ми. Абрамски беше прав, че не съм и ангелът, търсещ някого, когото да спаси. И определено не бях смотаният слуга, за който очевидно ме смяташе Грийнфийлд.
Аз бях гъст облак дим, надвиснал над пустинята. Аз бях разтопен жупел, сипещ се върху злодеите. Аз бях мрак, затулващ слънцето, бях кръв във водата. Бях жаби и скакалци и свирепи зверове. Аз бях ножчето за бръснене, зашито в подплатата.
Погледнах въртящата се врата, огледах фоайето и реших какво ще направя.
Илайджа ми се хилеше и аз също му се усмихнах.
Всичко, което на пръв поглед бе толкова сложно, изведнъж ми се стори кристално ясно. Той беше проблемът, а аз - решението. Той бе гвоздеят, а аз - чукът. Това беше човек, когото можех да пречупя по шест различни начина с голи ръце.
- Май доста ти обърках плановете, като арестувах Плоткин и неговите момчета - отбелязах. - Когато си дошъл днес, изобщо не си очаквал да ме видиш. Ако знаеше, че съм тук, нямаше да дойдеш без горилите си. Не би рискувал да влезеш в конфронтация с мен в банката, която смяташ да ограбиш. Някой може да запомни лицето ти, ако ни види да спорим. Дошъл си да огледаш; опитваш се да съставиш нов план.
- Не говори глупости. Плоткин няма значение.
Гласът му обаче отново потрепери. Страхуваше се от мен и с пълно основание.
- Не мисля, че горилите ти чакат вън. Мисля, че мога да ти сложа белезниците и да те отведа и никой няма да ме спре.
- Няма да рискуваш. И не искаш да ме арестуваш.
Илайджа вече не се усмихваше. Но аз се усмихвах.
- Прав си, не искам да те арестувам, затова ще те пусна да си тръгнеш по живо по здраво. Но първо двамата ще отидем за малко до тоалетната.
Изправих се и го фраснах с юмрук в корема, достатъчно силно, за да му изкарам въздуха. Вратата на мъжката тоалетна беше от страната на асансьора, на пет-шест крачки от мястото, където седеше Илайджа. Хванах го за ръката и го завлякох натам. Беше твърде замаян, за да се съпротивлява, и никой не ни обърна внимание.
Дори кенефите в банката на Чарлз Грийнфийлд бяха луксозни. Стените и подът бяха от розов мрамор като фоайето. Всичко изглеждаше ново и чисто, а огледалата над умивалника бяха в месингови рамки. Пред писоарите нямаше никого, кабинките също бяха празни. Можеше да се очаква, защото не бях видял някой да влиза или да излиза от тоалетната през цялото време, докато седях във фоайето.
Блъснах Илайджа срещу стената толкова силно, че главата му отскочи като топка от нея, и така го зашеметих за достатъчно дълго време, докато извадя изпод якето си Божия гняв, увит в мека кожа и монтиран на яка пружина. Фраснах го с палката по коляното и то изпращя като чупещ се керамичен съд. Преди да падне, го хванах за реверите на шитото по поръчка сако и затиснах устата му с ръка, за да не крещи.
- Както ти обещах, ще те оставя да си тръгнеш оттук - казах му. - Но ще се влачиш адски бавно и при всяка стъпка зверски ще те боли. За известно време няма да можеш да ходиш бързо и да се промъкваш незабелязано зад хората.
Притиснах дясната му ръка върху стената, разпънах дългите му пръсти на пианист и ударих дланта му с оловната тежест с такава сила, че каменната плочка отдолу се напука.
- Надявам се, че не си планирал да отключваш сейфове с тази ръка. Вече няма да става за такива деликатни операции. Поне за известно време.
После го праснах в корема с всичка сила; оловната топка го удари точно над пъпа, а при следващия удар - в гръдната кост. Илайджа се изповръща по целия под. Когато го пуснах, падна в собствената си помия и започна да се гърчи, затова замахнах с палката към краката му, после го ударих за всеки случай още два-три пъти в гърба и гърдите.
Закачих палката на колана си, прекрачих мократа, воняща купчина, която само допреди минути беше надменен, самодоволен мъж, и измих ръцете си на умивалника.
- Казах ти да не вършиш престъпления в моя град, но не ме послуша. Ето сега какво си изпроси.