Той избоботи нещо.
- Май най-сетне намерих как да ти затворя устата. Сигурно се чувстваш така, сякаш умираш, но не е така. Полицейската палка се смята за един от най-щадящите начини да обезвредиш престъпник. Нанася поражения само на меките тъкани. Боли, но ще мине. Освен ръката. Ако бях на твое място, щях да отида на лекар да ми я прегледат.
Той изръмжа нещо неразбираемо.
- Не разбрах какво каза, но предполагам, че ми благодариш, задето проявих такъв самоконтрол. Можех да те пребия много по-жестоко. Не го направих, защото искам да си в състояние да се придвижваш. Тъй че когато успееш да се вдигнеш от пода, вземи най-разумното решение и се омитай от Мемфис. Може да ти се струва, че ти нанесох побой, но това е само предупреждение. Вземи си поука, защото никога не предупреждавам по два пъти. Следващия път, когато те видя, ще те убия.
Изсуших ръцете си, запалих цигара и пуснах горящата клечка на пода до Илайджа. Отново го прекрачих и излязох от тоалетната. Пресякох фоайето. Стъпките ми звучаха като топовни гърмежи върху розовия мрамор.
- Не можете да пушите тук, господине - каза един тип от охраната, който не беше видял как завличам някого в тоалетната, но веднага забеляза цигарата.
- О, напротив. Мога. Само гледай.
И понеже така или иначе отивах към въртящата се входна врата, той това и направи.
Навън не видях горилите на Илайджа. Извадих револвера от кобура и се промъкнах покрай сградата, за да проверя прохода към товарния вход, но там също нямаше никого.
Трябва да призная, Илайджа почти успя да ме заблуди. „Почти“ обаче не ти оправя играта.
НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ
Създадох си навика преди следобедната дрямка в сряда да гледам едно предаване за филми. Не беше толкова кресливо, колкото „Фокс нюз“, а ако седнех да гледам научно-популярния канал, можех да откарам така до вечеря, без да заспя. Във филмовото предаване понякога канеха актьори и режисьори, но повечето гости бяха критици и изкуствоведи. Не бях гледал почти нито един от филмите, за които говореха, защото не бях ходил на кино от двайсетина години. Но тъй като хората не бяха професионални телевизионни коментатори, говореха бавно и изглеждаха смахнато, което ми допадаше.
Водещият беше любимото ми лице от телевизията. Бе изключително червендалест мъж с глуповато пухкаво лице и изглеждаше така, сякаш не си е купувал нови дрехи от времето, когато е бил с петнайсет килограма по-слаб, защото главата му стърчеше над твърде тясната яка на ризата като изстискана от тубичка паста за зъби. Когато се развълнуваше, започваше да се поклаща напред-назад и аз бях убеден, че ако гледам предаването му достатъчно редовно, рано или късно ще го видя да пада.
- В последно време наблюдаваме покачване на популярността на безотговорните персонажи и антигероите - говореше той. - Как обяснявате това?
Гостът бе някаква критичка от интернет; жена със сивкава коса, малка главичка, присвити очи и широка влажна уста, която изглеждаше твърде голяма за сбръчканото ѝ тясно лице.
- Антигероите не са нищо ново. Много от персонажите в класическата и скандинавската митология имат значителни недостатъци, които съвременната публика би сметнала за антигеройски. През 1667 г. в „Изгубеният рай“ Милтън описва един добродушен Сатана. И разбира се, Набоков пише „Лолита“ от името на омразния Хумберт Хумберт, а „Кръстникът“ обра оскарите през 1972 г. Всички те са предшественици на героите, които виждаме в съвременните продукции като „В обувките на Сатаната“ или „Семейство Сопрано“.
Харесваше ми да я гледам. Когато се съсредоточеше върху това, което приказваше, каквото и да беше то, явно забравяше да преглъща, защото, като поговореше по-дълго, устата ѝ се напълваше със слюнка. Обещаваше да стане интересно.
- Традиционният герой олицетворява установения ред - продължи жената. - Такъв е новият шериф, който въдворява законност в някое градче на Дивия запад; такъв е супергероят, който проваля плановете на някой злодей да завладее света; такова е коравото ченге, което стъпква престъпността в града. Той защитава статуквото и запазването на съществуващата структура на властта, често пъти срещу противници, които не са недвусмислено лоши, а по-скоро носят ценности, несвойствени за преобладаващото общество, или отразяват различен тип социална йерархия.
Водещият се клатеше все по-силно и по-силно и най-сетне не се сдържа и я прекъсна:
- И вие мислите, че тези герои са демоде в наши дни, така ли?
Така даде възможност на жената от интернет да преглътне, което страшно ме разочарова. С нетърпение чаках бентът да прелее.