- Мисля - отговори тя, - че във времена като днешните статуквото вече не е толкова убедително. В началото на 70-те години на XX век страната бе в края на една повече от десетилетна борба за граждански права, войната във Виетнам беше в разгара си, а президентската институция се тресеше от скандали. В този период зрителите бяха готови да приемат Вито Корлеоне, който реагира на една закостеняла и дискриминационна властова структура и ширещия се антиемигрантски фанатизъм, като създава империя извън рамките на закона. Същото се случва и днес. Статуквото и установеният ред вече не изглеждат толкова благородни сега - след осемгодишното управление на Буш и седемте години непрестанни войни, след срива на Уолстрийт и краха на банките и автомобилната индустрия. Ние отново се чувстваме безсилни пред могъщите социални процеси и затова сме готови да симпатизираме на някого като например някой изпаднал учител по химия, който преоткрива себе си като наркобарон.
- А какво се случва междувременно с по-традиционните герои?
Жената всмука насъбралата се слюнка, преди да прелее през долната ѝ устна, и пак преглътна. Изругах срещу телевизора.
- Стават по-мръсни. Джеймс Бонд е таен агент, извършващ политически убийства. Батман е бял милионер, който излиза нощем с гумен фетишистки костюм, за да пребива градските отрепки. Шерифът от Дивия запад, който въдворява законността в някое гранично градче, успокоява нещата само за да могат железопътните магнати или минодобивните барони да вземат властта от заселниците и златотърсачите, а суперченгето все повече заприличва на маша в ръцете на богатия елит.
Отказах се да слушам и смених канала. Очевидно беше, че жената няма да се олигави пред камерата, и със сигурност нямаше да ме убеди в моралните си възгледи.
Филмовите критици и професорите, който се изявяват по телевизията, често повтарят, че всеки злодей се мисли за добър човек. Може би това е вярно за комиксите и евтините кримки, но истината е, че поне две трети от закоравелите престъпници са твърде глупави, че да могат изобщо да мислят.
Те не са морални хора, които решават да вършат злини, а просто действат импулсивно, мотивирани от най-примитивните си желания за дрога и секс. Неспособни са да оценят последиците от действията си както за самите себе си, така и за хората, на които вредят. Не са нищо повече от диви животни. И това няма нищо общо с расовия произход; вярно е както за черните, така и за белите.
Повечето от останалите са това, което психолозите наричат „социопати“ - достатъчно интелигентни, за да знаят какво вършат, но толкова повредени, че не им дреме.
В действителност само нищожен процент от престъпниците си дават труда да осмислят или да оправдаят поведението си или да базират престъпленията си върху някакъв принцип. Човек не среща мнозина като Илайджа в рамките една полицейска кариера.
От друга страна, увъртанията като тези на Илайджа са твърде изтъркани, за да издържат щателен анализ, и хората като него не се отличават особено от останалите крадци и убийци. Когато махнеш глупостите, основното, което те правят, е да нараняват други хора по егоистични подбуди.
Не разбирам много от герои и антигерои, но ако напоследък не сте страдали от някой бандит, психопат или престъпник дървен философ, причината вероятно е в това, че някой като мен го е хванал, преди да стигне до вас.
23
2009
Дойдох в полусъзнание след шеметна фантасмагория от кошмари. Първото, което чух, бе ритмично пиукане на фона на неразличимо бучене. Пиукането ме изпълни с дълбока ин- стинктивна паника и трябваше да минат няколко минути, докато осъзная, че шумът идва от болнични апарати, и по точно от кардиологичен монитор.
Опитах се да се огледам, но всичко беше тъмно. Дадох си сметка, че не виждам, защото очите ми са затворени. Опитах се да ги отворя, но нямах сили. Не можех да помръдна ръцете си, но усещах хладината и тежестта на чаршаф върху босите си крака, затова реших, че неспособността да помръдна се дължи на медикаменти, а не на гръбначно увреждане.
Постепенно шумът, който чувах на фона на пиукането, изкристализира в гласове и бавно започнах да разбирам думите.
- ... изпратих я да се прибере, да си вземе един душ и да си почине. Цяла нощ стоя тук.
- Не знам как го е издържала толкова години.
- Не мога да повярвам, че пак се забърка в престрелка. Някой знае ли какво се е случило?
- Чух, че полицаят, с когото е пътувал, е по-зле.
- Наистина не беше необходимо да идваш толкова спешно.