- Защо още не се е събудил?
Разпознах гласа на сина ми. Зарадвах се, че е дошъл. Имах чувството, че отдавна не сме си говорили. Защо ли?
- Под упойка е. Имаха опасения за мозъчен кръвоизлив, но на скенера всичко било чисто. Изглежда, че е бил в шок и си е счупил носа. Трябваше да му прелеят кръв, което неутрализира ефекта от антикоагулантите, затова имат притеснения да не образува тромби, но иначе би трябвало да е добре.
Бил съм под упойка. Затова значи крайниците ми тежаха толкова; затова беше това чувство, че газя в гъста кал, когато се опитвам да размърдам мозъка си.
- Въпреки това исках да дойда. Постоянно очаквам онова обаждане за него.
- Но така се е наложило да отсъстваш от новата работа.
- Просто карам летен стаж в една нюйоркска адвокатска кантора; хората разбират какво е да имаш спешен случай в семейството и мисля, че ще се справят и без мен за ден-два. Клиентите дори не биха им позволили да ме допуснат до важните дела, така че върша предимно помощна работа. Днес пропускам тричасов обяд, на който един от партньорите изнася лекция за тактиката на преговаряне, и коктейл.
- Но какво ще стане, ако не ти предложат постоянен договор?
- Не задавай глупави въпроси, мамо.
Добре, не беше синът ми, а внукът ми, Уилям, който носеше костюми за хиляда долара и работеше в небостъргач в Манхатън, но все още караше всички да му викат „Текила Шац“. Исках да му кажа да се държи прилично с майка си, но не можах да размърдам челюстите си. Езикът ми бе пресъхнал, лепкав и тежеше в устата ми.
- Нощем не мога да спя, все мисля как живееш в онзи град и какви решения взе – каза снаха ми. - Постоянно имам чувството, че пропускаш нещо важно.
- Виж какво, да не говорим за това точно сега.
- Ти никога не искаш да говорим за това.
Къде беше Браян? О, боже!
Когато съм буден, успявам да натикам гнева, страха и скръбта в някое ъгълче и да не мисля за тях, но когато сънувам, те се връщат като дъх от лоша мексиканска храна.
Всеки път, когато се събудя, оставам за няколко секунди между там и тук и тогава дръпвам завесата и тежестта на всичко, което съм загубил, се стоварва върху мен и ме смазва. Мислех си, че не би трябвало да сънувам, докато съм под упойка и сърцето и мозъкът ми са забавени от медикаментите. Но сигурно бях сънувал. Сега излизах от съня, мозъкът ми буксуваше на бавни обороти и целият ужасен процес се проточваше по-дълго, като бавно сваляне на залепнала превръзка от отворена рана.
Не е чудно, че толкова много хора престават да си спомнят разни неща, когато остареят, когато паметта не служи за нищо друго, освен да опреснява старата болка. Не е чудно, че хората спират да стават от леглото. Какво друго има на света освен голяма порция бъркани яйца и разочарование?
От друга страна, много ми се хапваха бъркани яйца, не бях ял от доста време. И адски ми се пушеше.
Опитах се да преценя колко време съм бил в безсъзнание. От носа ми излизаше пластмасова тръбичка, но не усещах да е вкарана в гърлото ми, значи съм бил аут само няколко часа, а не дни, което пък означаваше, че все още има шанс да намеря Илайджа, преди похитителите му да го убият.
Ако Уилям се беше метнал на първия самолет от Ню Йорк, би могъл да стигне до болницата шест часа след инцидента. Но вероятно бе минало повече време. Възможно беше Роуз да не се е обадила на снаха ми веднага и Фран да не е казала веднага на Уилям. Освен това можеше да не е намерил билети за директен полет.
Ако бяха изпратили Роуз вкъщи да си вземе душ и да се преоблече, значи може би бе стояла при мен цяла нощ, следователно похитителите държаха Илайджа между шестнайсет и двайсет часа. Фактът, че съм в състояние да мисля разумно, беше добър знак. Влиянието на медикаментите отслабваше.
Снаха ми каза:
- Толкова се ядосвам, когато си помисля какво преживява заради него. Понякога се тревожа какво ще стане, ако тя почине по-рано.
- Нали отиде да живее на онова място. Там не трябва ли да се грижат за него?
Домовете за асистиран живот са за хора, които могат да се грижат за себе си. Не мисля, че той вече е в състояние, а след година-две, когато алцхаймерът се задълбочи, ще стане още по-зле.
- Той няма алцхаймер. Казва, че има лека форма на когнитивно не знам си какво.
- Напоследък прекара доста време около него. Какво мислиш?
- Забелязах, че започва постепенно да се влошава. Ядосва се без видима причина. И е малко объркан, струва ми се.
- Тя ми се струва изтощена.
- Нормално е. Седяла е в болницата цяла нощ.
- Не. Постоянно изглежда изтощена. Като че ли е уморена от всичко.
Едва можех да потрепна с пръст и клепачите ми бяха като залепнали, но започвах да чувствам боцкане в ръцете и краката.