- Май трябва да говоря с полицията - отбелязах.
Уилям кимна:
- И те искат да говорят с теб. Досега им казвахме, че имаш нужда от почивка.
- Мисля, че почивах достатъчно.
Той излезе и след минута и половина се върна с висок чер- нокож тип, който носеше детективска значка на колана си.
- Аз съм Ратледж - представи се. - „Наркотици“. - Беше на около четиридесет и пет и косата му започваше да се прошарва по слепоочията. Държеше се като някаква важна клечка. - Слушал съм много за вас и ако съдя по това, което видях днес, изглежда, че много от това, което съм чул, е вярно.
Обърна се към Текила и скръсти ръце като ясен намек, че иска да говори с мен насаме. Внукът ми кимна, за да покаже, че е разбрал намека, и седна на стола до леглото ми, за да демонстрира, че хич не му дреме. Явно бе стигнал до този момент в обучението си за адвокат от големия град, когато вече не се респектираше от хора на властта. Бях много горд. Пожелавам на всеки късмета да доживее да види внуците си със самочувствие и положение.
След като видя, че Текила няма да ни остави сами, Ратледж Наркотици се почеса по брадичката и реши, че може да каже това, което имаше да казва, и пред него:
- Искам да ви уверя, че ще хванем тези типове. През последните две-три години нещата се влошават. Финансите са затегнати и имаме по-малко хора и средства за извънреден труд, за да работим по тези проблеми. Нямам намерение да твърдя, че не сме изгубили позиции, но това нападение срещу наш детектив посред бял ден на оживена улица вече ни събуди. Прайс бе едно от най-добрите ни момчета, а и вие имате много фенове в управлението. Мисля, че мнозина от момчетата ви приемат като един вид талисман.
- Нямате представа колко се радвам да го чуя.
Не ми хареса обаче, че говори за Андре в минало време. Отчасти аз бях виновен за това, което му се случи.
Ратледж продължи:
- Това нападение разгневи момчетата и възбуди решителността им. Духът излезе от бутилката и с пълната подкрепа на кметството и властите на окръг Шелби ще започнем най- мащабната операция срещу наркотиците, която съм виждал за двайсетгодишната си кариера в полицията. Нашите федерални приятели също ще се включат. Прокуратурата повдига обвинения срещу улични бандити, с които при други обстоятелства изобщо не бихме се занимавали, а хора, които иначе биха си държали устата затворена и биха си излежали присъдите в щатските затвори, сега са готови да проговорят, за да избегнат присъди. На улицата цари шок и ужас, Бък.
Кимнах. Толкова много хора и неограничени часове извънреден труд, и такъв дух на сътрудничество с федералните власти, но никой не търсеше Илайджа.
- Кои бяха хлапетата, които застрелях? - попитах.
- Кларънс О’Донъл, двайсет и две годишен. Според доклада парамедиците са пробвали да го реанимират, но се съмнявам да са се старали много, имайки предвид, че мозъкът му бе пръснат по цялата улица. Очевидно смъртта му е била обявена на място. Само преди два месеца е излязъл от затвора, хванали го в нелегален трафик на непълнолетни проститутки и се е признал за виновен за нападение и насилствено задържане. Излежал осемнайсет месеца вместо три години. Имам дъщеря, господин Шац, затова ще ви кажа едно - на ваше място не бих съжалявал, че съм застрелял господин О’Донъл.
- Не съжалявам за никого, когото съм застрелял.
Той се засмя:
- Типично за вас, нали? Вторият тип е някой си Джакуериъс Медисън, двайсетгодишен. Две-три дребни престъпления като тийнейджър. Имал е пробация. Завършил е гимназия. До миналата есен е бил студент в Техническия университет на Тенеси. Предполагам, че просто е попаднал в лоша компания.
- Каза ли е нещо досега?
- Малко след като го арестувахме, се появи някакъв мазен тип, който се представи за негов адвокат. Медисън поприказва с него няколко минути, после го отпрати и поиска служебен защитник.
- Защо му е да го прави? - измърморих.
- Знам защо - обади се Текила. Почти вдигна ръка като ученик и леко подскочи на стола. - Първият адвокат е бил човек на бандата; изпратен от хората, които са нападнали колата. Медисън не е искал той да го представлява, защото смята да сключи споразумение с прокуратурата, като даде информация за тези типове.
- И аз така си помислих - каза Ратледж. - Но след като говори със служебния защитник, Медисън отново отказа да говори. Нещо, което адвокатът му е казал, сигурно го е уплашило.
Дали похитителите на Илайджа бяха успели да подкупят и да сплашат служебния адвокат? Как биха могли толкова бързо да се доберат до него? Как изобщо са разбрали, че той е поел случая? Нима тия хора бяха толкова вездесъщи? Трябваше да открия с какво си имам работа.