- Искам да говоря с Медисън - заявих.
- Идеята не е добра - възрази Текила. - Съдията не би сметнал за уместно да се срещаш с него, особено в отсъствието на адвоката му. Това би могло да се използва като основание за отхвърляне на показанията му по-късно.
Протегнах ръка и стиснах неговата колкото сили имах.
- Искам да се извиня на момчето, задето му счупих крака.
- Нали не съжалявахте за никого, когото сте застреляли - отбеляза Ратледж.
Свих рамене:
- Боже мили! Това е ужасно. Сигурен съм, че не съм казал такова нещо. Не звучи като нещо, което бих казал, нали?
Ратледж Наркотици погледна Текила за подкрепа или потвърждение. Внукът ми седеше мълчаливо и не му помогна по никакъв начин.
- Медисън все още е тук, в болницата - каза Ратледж. - Утре ще го оперират, за да се опитат да сглобят коляното му. Но не съм сигурен какво ще спечелите, ако говорите с него.
- Трийсет години съм бил ченге. Разбирам безпокойството ви, но ви уверявам, че няма да застраша разследването. Искам само да поговоря няколко минути с хлапето.
- Дори да не се съглася, пак ще отидете да го видите, нали?
- Ако все още е в болницата, със сигурност.
В такъв случай имате разрешението ми, щом така или иначе не ви трябва. Знам какво се случва с хората, които си мислят, че могат да ви спрат.
25
2009
Ратледж Наркотици ми обясни как да намеря стаята на Джакуериъс Медисън и аз позволих на Текила да ми помогне да се преместя от леглото в инвалидна количка. После оставих двамата да си правят компания, докато намеря момчето, което прострелях.
Заради възрастта бях настанен в гериатричното интензивно отделение - тъжен бял коридор, ухаещ на букет от белина и пикня. Персоналът имаше радушното и ведро поведение, което можеше да се очаква от хора, които са гледали как някой умира преди обяд и вероятно ще станат свидетели на още нечия смърт преди края на смяната си.
Когато станеш на моите години, посещенията в гериатричното интензивно отделение придобиват особено значение, защото трябва да приемеш, че това е мястото, където ще умреш. За 88-годишен старец с разклатено здраве има само два начина да не предаде богу дух в гериатрията: първо, да умре толкова бързо, че линейката да не успее да го закара до болницата навреме; и второ, да умира толкова бавно, че да имат време да го преместят в старческия дом.
Веднага щом излязох с количката от този коридор, въздухът като че ли стана по-лек, въпреки че пак миришеше на пикня, защото болниците винаги миришат така.
Стигнах до асансьора, но изведнъж се оказа, че съм забравил на кой етаж трябва да се кача, затова избрах един произволно, отидох в най-близката сестринска стая и помолих за помощ. Сестрата ми каза, че не може да намери номера на стаята на Медисън, затова реших да се върна в моята, да открия Ратледж и да го накарам да ми напише как да стигна. Но когато стигнах до асансьора, вече не си спомнях на кой етаж се намира гериатрията. Прекалено много ме беше срам да моля сестрите за помощ, затова натисках всички копчета и надничах навън при всяко отваряне на вратата, докато намерих правилното място.
Когато му казах, че съм се изгубил, Ратледж се изсмя, а Текила предложи да ме заведе при Медисън, което ми се стори малко надменно. Намерих един от бележниците си и записах сам указанията, защото не можех да преглътна унижението да оставя внукът ми да ме вози из коридорите като някакъв инвалид.
Докато стигна до стаята, гърдите ми бяха мокри от пот, а ръцете ми - изтощени от въртене на колелата. Нямах време за почивка, ако исках да намеря Илайджа жив, но скоро сигурно щеше да се наложи да подремна.
Джакуериъс Медисън не ми се зарадва и сигурно не беше много щастлив от това, че е заключен с белезници за леглото или че е прострелян в коляното. Общо взето днес му беше 4 доста лош ден.
- Приятелите Джакуериъс ли ти викат? - попитах го.
- Викат ми Джак.
- Ще ти викам Джак Смотаняк.
- Много смешно, старче - измърмори той с тон, подсказващ, че изобщо не му е забавно. - Какво искаш?
- За начало, Смотаняк, би било добре да ми благодариш.
- Да ти благодаря? За какво? Заради теб ще остана сакат за цял живот.
Някой добър хирург ортопед би могъл да оправи крака, като скрепи счупените кости с болтове или пък смени цялата става с изкуствена. Обаче при тези свои занимания Медисън едва ли имаше добра медицинска застраховка. А ако не получеше необходимото лечение, сухожилията и костите му можеха да зараснат накриво и вече да не е в състояние да свива крака си.