За да ходиш с такава травма, трябва да въртиш крака си от бедрената става при всяка крачка или да натоварваш само здравия крак и да влачиш болния. Не е много приятен начин за придвижване.
- Можех да ти пръсна мозъка, както направих с приятеля ти Кларънс.
- Кларънс не ми беше приятел. Беше ми братовчед.
- Е, бях принуден да го убия, но все пак моите съболезнования.
- Не изглежда да съжаляваш. Но карай, и без това не го харесвах особено.
- Все пак можех да ти пръсна мозъка.
- Ако бях взел патлака от ръката му, щях да те гръмна, преди да успееш да измъкнеш пистолета от кобура на ченгето.
Замислих се за минути, като се опитах да сравня твърдението му със смътните спомени, които имах от събитията предишния ден. Реших, че може би казва истината.
- В такъв случай и двамата трябва да си благодарим един на друг.
- Аз съм закопчан с белезници и прострелян. Не ми е до благодарности. Искам да се нагълтам с болкоуспокояващи и да заспя, затова казвай какво искаш. Не ме занимавай с празни приказки.
- Трябва ми информация.
- Е, аз имам информация и исках да я кажа. Бях готов да запея като Бионсе.
Точно както предположи Текила - беше отпратил мафиотския адвокат и бе поискал служебен, за да издаде съучастниците си. После обаче бе решил да си мълчи. Попитах го защо.
- Не ми предложиха сделка - отговори той. - Разказах всичко на адвоката. Той каза, че ченгетата искат информация, която може да доведе до осъдителни присъди.
- А твоята информация не може да доведе до осъдителни присъди.
- Не и ако типовете, за които дам информация, бъдат убити, преди да бъдат арестувани. Тези пичове бяха отчаяни и сериозно загазили, при това още преди случилото се вчера. Сега всяко ченге в града ги търси и пръстите го сърбят да дръпне спусъка. Никой от тия кретени няма голям шанс да остане жив до утре. Адвокатът каза, че ако даваш информация за мъртъвци, това не е съдействие на полицията, а самопризнание. Затова ме посъветва да мълча и да се надявам, че ще арестуват някой важен играч, та да мога да наклепя него.
Имаше логика, прокурорът няма да предложи изгодно споразумение или имунитет срещу преследване, ако свидетелстваш срещу покойници, които не могат да бъдат съдени. Ако Джак дадеше информация и нямаше друг, срещу когото тя да се използва, щяха да я използват срещу самия него. Добрата новина бе, че никой друг освен служебния защитник не се бе добрал до него в болницата, за да му затвори устата. Лошата - че трябваше да разбера в какво се е забъркал Илайджа и не можех да си позволя да чакам как ще се развият нещата.
За щастие, имах план.
- Какво ще кажеш, ако те измъкна, без да се налага да свидетелстваш срещу никого?
- Как ще го направиш?
- Аз съм единственият свидетел срещу теб и имам нещо, което лекарите оптимистично наричат „лека деменция“. Може би не съм сигурен, че си слязъл от пикапа с Кларънс. Може би не си спомням, че сте обсъждали дали да ме застреляте или не. Може би си бил невинен минувач, когото съм прострелял по погрешка, след като съм бил замаян от сблъсъка. Ако ми помогнеш, може и аз да ти помогна.
Очевидно се изкушаваше да приеме, но ми нямаше доверие.
- Трябва да питам адвоката.
- Не бъди глупав, Джак Смотаняк. Не можеш да обсъждаш с адвоката опит за подкупване на свидетел. Лъжесвидетелстването попада извън официалните правомощия на служебния защитник. Ако искаш да го направим, трябва да се споразумееш с мен, и то веднага.
Той се подсмихна подигравателно:
- Защо толкова бързаш?
- Твоите приятелчета отвлякоха един човек от задната седалка на полицейската кола, в която пътувах. Искам да намеря този тип. Жив.
- О, да. Оня тип.
- Познаваш ли го?
- Ще кажеш ли на полицията, че си ме прострелял по погрешка и нямам нищо общо с това, което се случи?
- Казах ти, че ще го направя. Аз държа на думата си. -Добре. Ако кажеш на полицията, че не съм направил нищо, ще ти кажа каквото знам.
Отворих бележника на празна страница.
- Говори бавно, за да записвам, но не прекалено бавно, защото наистина бързам.
- Защо трябва да записваш?
Почуках се с химикалката по главата.
- Както ти казах, имам проблеми с паметта. Кажи сега, знаеш ли кой е човекът, когото отвлякоха?
- Не го познавам лично. Но знам кой е. Викат му „Дъ Бък“.
- „Дъ Бък“ ли?
- Да. „Дъ Бък“.
Мамка му!
НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ
Между другото, ето защо бе решил да се нарича Илайджа.
Всяка пролет евреите празнуват Пасха, с която отбелязват освобождаването на заробените евреи в Древен Египет. В центъра на празненствата е ритуалното хранене седер, по време на което главата на семейството чете историята за излизането от Египет от молитвената книга Хагада.