- Хероин ли?
- Ако беше кока, щяха сериозно да са го преметнали. Една тухличка хероин струва колкото цял камион кокаин. - В нощта преди сделката една от кеш квартирите на Карло била ограбена. Двамата пазачи вътре били убити.
- Как може Илайджа да ги е убил?
Крадецът, когото познавах, не би цапал ръцете си с кръв. Поне не в буквалния смисъл.
Джак се опита да свие рамене, но не можа заради белезниците, с които бе закопчан за леглото:
- Нямам представа. Никой не е викал ченгетата да разследват. Труповете били заровени някъде и Дъбък се измъкнал с половината мангизи за дрогата. Карло не могъл да събере три милиона за една нощ, но свръзката му с картела бил опасен мексикански гангстер, затова нямало как да пропусне срещата. Не можеш да оставиш такъв човек да те чака и със сигурност не е препоръчително да го караш да те търси.
Освен това Карло имал нужда от дрогата. На улицата има много хора, които зависят от него. Трябва да си получават редовно доставките, за да прибират парите от тях. Ако не могат да разчитат, че Карло ще ги зарежда, когато са се разбрали, ще тръгнат да си търсят друг доставчик. Освен това Карло имал и други разходи. В затвора имало типове, на които трябвало да плаща, за да си държат устата затворена. Имало ченгета, които трябвало да подкупва. Бизнесът на Карло доста се бил разраснал, ако ме разбираш.
- Значи Карло отишъл на срещата само с три милиона долара, така ли?
- Нямало какво друго да направи. Един от хората му казал на Кларънс, че всички са напълнили гащите от страх, че мексиканците ще ги изтрепят. Обаче оня тип от картела се оказал, така да се каже, разбран човек. Цената на един наркотик е цената за пренасянето му. Карло винаги бил коректен с плащанията, затова мексиканският бос му дал цялата пратка за три милиона, а разликата се съгласил да получи по-късно, със съответната лихва. Така следващия път Карло трябвало да плати дванайсет милиона: трите милиона остатък, три милиона лихва и шест милиона за новата пратка.
- На улицата петнайсет кила хероин струват над трийсет милиона.
- Така е, но Карло не взема всичко, човече. Трябва да плаща на много хора: дилъри, съгледвачи, доставчици, биячи, пласьори. На тия типове изобщо не им дремело, че Карло бил ограбен. Ако не им плащаш, престават да са ти верни. Между Карло Кеш и улицата има много нива и всеки иска да гребне от меда. И така през последните шест месеца Карло усилено продавал законните си активи, изпразвал чистите си банкови сметки, събирал си парите от всички възможни длъжници и вземал заеми от всеки, на когото не е толкова страшно да дължиш пари, колкото на мексикански наркобарон. Накрая събрал дванайсетте милиона и ги скрил в три различни кеш квартири.
Човекът изпаднал в адска параноя. Всичко било абсолютно секретно като някаква шпионска операция. Никой от хората му не знаел местоположението на повече от едно скривалище. Постоянно променял графика си, за да не могат да го проследят и така нататък. Обаче от Дъбък няма измък. Ограбил и трите кеш квартири в една нощ.
- Как?
- Нямам представа. Ако знаех как можеш да ограбиш скривалището на Карло Кеш, щях да го направя сам. Два-три милиона долара няма да са ми излишни. Пичовете, охраняващи парите, били шестима от най-свирепите зелени барети, ветерани от Иракската война, които могат да се купят с парите на Карло Кеш. Старецът ги изтрепал до един.
На осемдесет Илайджа не беше станал по-силен и по-издръжлив, затова едва ли бе убил тези мъже при близко стълкновение. Вероятно не ги е и застрелял. Няма начин да ги е избил всичките, преди да го погнат.
- Знаеш ли как ги е очистил?
- Както обясних, знам само това, което Кларънс ми каза.
- Но сигурно имаш идея как са умрели. Застреляни ли са били? Отровени?
- Знам само, че са ги открили мъртви.
Значи имаме двама мъже с военен опит и пушки в апартамент, пълен с пари. Прозорците са заковани с дъски и имат решетки. Вратата е бронирана и заключена с няколко ключалки. Тя е единственият начин да се влезе. Как би могъл един осемдесетгодишен старец да проникне вътре и да убие пазачите?
Най-добрият начин вероятно би бил, ако използва факта, че помещението е запечатано, срещу тях, като вкара отровен газ през вентилацията. Когато подушат газа, те биха избягали през вратата, при което крадецът би могъл да ги изненада и да ги застреля. Но ако имаше нещо, което Илайджа никога не би направил, то бе да обгазява хора с отрова.
- Значи Карло трябвало да се срещне с мексиканците, а не можел да им даде парите - заключих.
Джак кимна:
- Карло бил адски прецакан. Трябвало да намери Дъбък и да си върне парите, иначе мексиканците щели да го убият. На улицата се разчуло, че Карло е загазил и много от хората му са убити. Изглеждал слаб и уязвим, а има много хора, които искат да поемат разпространението за мексиканците. Карло обаче не бил глупав и открил Дъбък.