Това не беше рекламен трик, това бе заплаха. Неговият завоалиран, континентален начин да каже, че може да нарани семейството ми. Бях убивал и за по-малко - и на неговия континент и на моя, и нямаше да се поколебая да го направя отново. Стиснах револвера.
- И през цялото време мъжете, които определят структурата на обществото, грабят все повече пари за себе си, дебелеят и богатеят, докато ти защитаваш господстващото им положение и се надяваш на огризки. Как можеш да твърдиш, че това е чисто? Как можеш да вярваш, че е справедливо?
- Оправям се - отбелязах аз, без да отмествам очи от грамадата до вратата. Лицето на бабанката приличаше на варена шунка.
- Моля те, нека ти покажа нещо.
Илайджа постави ръка на рамото ми. Хвърлих цигарата си на пода и се завъртях с лице към него, като измъкнах револвера от кобура. Не бях усетил кога е станал от ъгловото сепаре в дъното на салона; беше се приближил абсолютно безшумно.
Петимата дебеловрати моментално насочиха оръжия към мен и ето ти типична патова ситуация.
- Господа, приберете оръжията - тихо и спокойно каза Илайджа. Обърна се към мен. Дулото ми сочеше право в носа му. - Ще съм ти благодарен, ако и ти прибереш своето, Барух. Учтивостта го изисква.
Много се колебаех дали все пак да не пръсна мазната му дребна глава. Петимата бабанки вероятно щяха да ме надупчат, но това може би нямаше да е толкова неприятно, колкото да слушам още от глупостите му. От друга страна, нямаше да е добре да оставя Роуз вдовица. Особено с хлапе, което иска да ходи в колеж. Чувствах, че заради тях съм длъжен да положа известни усилия да остана жив. Прибрах магнума в кобура.
- Благодаря, Барух - каза Илайджа, като кимна великодушно.
С едно плавно движение се освободи от сакото си. Сгъна го веднъж и го преметна на най-близкия стол. После запретна левия ръкав на чистата си бяла риза и ми показа ръката си. Близо до сгъвката на лакътя имаше татуиран със синьо мастило сериен номер: А-62102.
- Сувенир от мястото, където свърши детството ми. И по- стоянно напомняне за урока, който научих там. Външният гланц на цивилизованост и ред в обществото е фалшив и крехък и положението на евреина винаги е несигурно. Родителите ми вярваха, че могат да се препитават с честен труд, да се установят, да станат част от обществото. Заблудите им бяха наказани жестоко.
- Знам кой си. Чувал съм за теб.
Последните две-три години бяха лоши за собствениците на сейфове, пълни с пари в брой, и за застрахователните им агенти и всеки информатор, когото разпиташ достатъчно настойчиво, сочеше Илайджа като главна причина за това. Говореше се, че е опразнил повече банки, отколкото паниката от 1929 г. Бил безстрашен и влизал и излизал като дух. Полицейските служби дори не бяха успели да докажат съществуването му. А ето го сега, толкова близо, че можех да го стисна за гушата.
Той се усмихна мрачно:
- Един силен и способен евреин не би трябвало да служи на господстващата система. Ние сме общество на вечни аутсайдери, затова какво ни интересува обществената стабилност. Съдят ни и ни осъждат дори когато живеем според правилата, тъй че защо да не ги нарушаваме.
Поемаше голям риск с този опит да ме вербува. Или не? Може би това бе методът му на действие. Може би имаше цяла мрежа разочаровани полицаи с еврейски произход, които работят за него. Може би благодарение на това се изплъзваше от ръката на закона.
- Съжалявам за случилото се с родителите ти - казах. - Но аз съм американец. Проливал съм кръвта си за тази страна.
- Звучиш като германски евреин, който се е бил за родината през Първата световна война. Марширували са гордо в строй към устата на смъртта.
Изплю се на пода.
- Отговорът ми е „не“ - казах.
Илайджа присви черните си очи и крайчетата на устата му се извиха надолу.
- Като те гледам, мисля, че сме сродни души. Болно ми е, че няма да работим заедно.
- Така стоят нещата. И ще те предупредя съвсем приятелски, понеже виждам, че си страдал достатъчно. Не върши престъпления в моя град. Защото, ако ме предизвикаш, ще те убия, нищо че сме сродни души.
- Значи ще бъдем врагове. - Той сви небрежно рамене и отново облече сакото си. - Подивялото куче ще бъде по петите ми. Това решение ме разочарова, но го приемам. Преследването ти ще направи работата ми тук още по-интересна и когато те унижа, Барух Шац, легендата за мен ще бъде затвърдена.
Нещо в начина, по който го каза, ме накара да настръхна. Запитах се какъв ли звяр се крие под това крехко лустро на цивилизованост. Обстоятелствата обаче не бяха благоприятни да се опитвам да открия; горилите му ме превъзхождаха както числено, така и по въоръжение. Затова обърнах гръб на Илайджа и отново погледнах камарата мускули, преграждаща изхода.