Потния се възмути:
- Мнозина биха нарекли този човек герой. Не е прилично да обсъждаме здравословното му състояние.
- Последните му жертви са чернокожи.
- Не виждам основание да намесваме расовия въпрос в тази дискусия.
- Не вие решавате дали ще намесваме расовия въпрос или не. Когато един бял старец стреля по чернокожи младежи, расовият въпрос винаги се намесва. И е огромен проблем, че вие и другите луди привърженици на либералния режим за оръжията наричате този изкуфял стрелец герой, задето е убил едно чернокожо момче и е осакатил друго.
- Полицаят, когото господин Шац е спасил, прострелвайки двамата младежи, също е чернокож.
Плъха въздъхна:
- Нежеланието ви да признаете очевидните факти е колкото очаквано, толкова и срамно. Това е един 90-годишен мемфиски полицай. Службата в мемфиската полиция през годините, когато този човек е бил там, не е нещо, с което някой би трябвало да се гордее. Въпросът, който трябва да си зададем, е не дали той е расист или не, а доколко отявлен расист е.
- Като заговорихме за срамни неща, чухте ли какво каза президентът днес?
- А като заговорихме за расизъм...
28
2009
Ако Лефковиц не е издал Илайджа на Карло Кеш, нямах представа кой може да е бил. Бях гледал в огледалата на Андре през целия път до гробището, за да съм сигурен, че нямаме опашка, а Илайджа със сигурност не беше допуснал да го проследят.
Имах нужда от някого с непредубеден поглед върху проблема; някой умен и готов да ми помогне, който да е в състояние да погледне фактите и да види в тях нови зависимости. За съжаление, не познавах такъв човек, затова се наложи да попитам внука си.
- Електронно проследяване - каза той. - Можеш да закрепиш джипиес устройство на някоя кола и то ще ти показва местоположението ѝ, където и да се движи.
- Нещо като радиопредавател ли? Нямаше ли да видим антената?
- Тези джажди може да са микроскопични. Може да са скрити в джантата или под бронята. Трябва да ги търсиш специално, за да ги намериш.
- Мисля, че гледах една серия на „От местопрестъплението“, в която използваха нещо такова. Едно време, ако искаш да разбереш къде ходи някой, трябваше лично да го следиш.
- В наши дни, ако искаш да знаеш какво прави някой, е достатъчно да погледнеш в Туитър.
- Какво точно е този Туитър? Постоянно говорят за него по „Фокс нюз“.
Текила се засмя:
- Мисля, че за днес ти стига да научиш повече за проследяващите устройства. За Туитър ще ти разкажа друг път.
Бяхме в болничната ми стая и чакахме лекаря. Отново лежах в регулируемото легло, а Текила седеше на стол до мен. Майка му бе отишла да докара Роуз от „Валхала“. Надявах се да ме изпишат, преди да са дошли, но докторът искаше да остана под наблюдение, докато отново ме поставят на антикоагуланти, а не можех да започна да вземам антикоагуланти, докато докторът не се увереше, че кръвта ми няма да изтече през носа.
- Мисля, че по-късно ще трябва да поговорим и за този снизходителен тон - измърморих. - Но първо трябва да помислим как Карло Кеш може да е монтирал този джунджуриест бръмбар в кадилака на Лефковиц или в колата на Андре.
- Джипиес, не джунджуриест.
- Джаста-прас. Нали това казвам.
Текила прелисти бележника със записките ми от предишния ден.
- Защо трябва да има бръмбар, дядо? Не е ли очевидно. Лефковиц се е обадил на Карло и му е казал къде да ви направи засада.
- И аз така си помислих отначало. Обаче говорих с Лефковиц и той ме убеди, че не го е направил. Той е просто един лешояд, който дебне за пътни произшествия и скубе застрахователите.
- Може да те е излъгал.
- Не мисля. Бях доста настойчив.
- Не разбирам какво означава това, дядо.
- Горих го с цигари.
Той се ококори и пребледня.
- Мили боже! Мамка му.
- Не ругай.
- Горил си с цигари невинен човек!
- Мисля, че вече съм ти го казвал, многознайко - никой не е невинен.
Той поседя две-три минути, като разлистваше бележника ми, без да чете записките. След малко каза:
- От мига, в който Илайджа е влязъл в кантората на Лефковиц, до срещата ви в гробището са минали само два часа. За да научат, че е наел Лефковиц, е трябвало да следят Илайджа, обаче ако вече са следили Илайджа, не е било необходимо да слагат бръмбар в колата на адвоката.
Повече нямаше да говорим за горенето с цигари. Тази нова информация щеше да отиде в хранилището, което пълнехме със забранените си спомени; нещата, за които не искахме да мислим. Всяка секунда намаляваше шансовете на Илайджа и аз бях направил онова, което смятах за правилно при тези обстоятелства. Но не се чувствах особено горд.