Выбрать главу

- Нямаше ли обир?

Той поклати глава:

- Всичко е наред. Охраната ще остане, в случай че тълпата се опита да влезе, но трезорът е запечатан и недостъпен за следващите три часа.

Може би бях успял да пропъдя Илайджа от града.

- В такъв случай ще бъда по-полезен на друго място - ка­зах. - Обадете се на полицията, ако забележите нещо подо­зрително.

НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ

Ответната реакция на негрите срещу сутрешното насилие се оказа по-слаба, отколкото се опасявах. Стачката срещу Клъдж бе станала фокус на страховете на белите, работещи в центъра на града, но чернокожите жители на Мемфис не ѝ отдаваха чак толкова голямо значение. Явно я възприемаха като трудов, а не расов проблем.

След шест скучни седмици на протести пред офиса на „Клъдж фрейт“ нямаше нито един журналист, който да отра­зява насилието.

Сега, след като вече имаше трупове, протестът събуди ин­терес у националните медии, но без ужасяващи сензационни снимки и кадри новината нямаше да се котира много в ефир. При положение че извън Мемфис никой не обръщаше особе­но внимание на стачката, в часовете след престрелката само местните репортери отразяваха новината.

Но пък мемфиските журналисти трябваше да живеят в града, затова внимателно подбираха думите си, като се фо­кусираха върху трудовия спор, а не върху расисткия проблем. Никой не искаше да публикува или излъчва репортаж, който да възбуди размирици.

Стачката бе твърде малка, за да привлече вниманието на националните организации за граждански права, и докерите не ходеха много на църква, затова чернокожите свещеници в Мемфис не бяха застанали с паствата си точно зад тази кауза. Когато насилието бе избухнало, тълпата беше сравнително малка и повечето свидетели от първа ръка бяха арестувани. До момента, в който управлението започна да освобождава демонстрантите няколко часа след стрелбата, само шепа хора знаеха какво точно се е случило.

Кметът предпочете случката да се потули, вместо да търси виновници, а полицейските шефове решиха, че могат да заме­тат прахта под килима, ако направят задълбочено и широкообхватно разследване, което да стигне до неизбежния извод, че полицаите са действали в съответствие с правилата и че ако някой е бил демонстранти или е стрелял по тях, е имал пълно основание да го направи.

Докато хората, които биха могли да реагират с насилие на новината, научиха за стрелбата, улиците гъмжаха от ченгета. До вечерта удвоихме предишния рекорд на управлението за най-много арестувани в рамките на едно денонощие и килии­те бяха претъпкани с негри. В Мемфис не избухнаха безреди­ци, не и през 1965-а. Мирът беше съхранен.

Но не можеше да се каже същото за Профсъюзната банка на памукопроизводителите. Когато след изтичане на трите часа от задействането на алармата трезорът се отвори, парите бяха изчезнали.

30

2009

Отново бях в болничното легло. Сестрата ми бе сложила система, като каза, че следят желязото в кръвта ми, защото при изследванията се били появили признаци на анемия. Това не ме изненада. Чувствах се точно както след автомобилна катастрофа.

Ратледж Наркотици седеше до мен на евтино кресло с мизе­рен вид и гумена тапицерия. Беше твърде висок за тази мебел и изглеждаше леко некомфортно. Бе качил десния глезен вър­ху лявото си коляно и бе подпрял лакти на страничните обле­галки. Държеше нещо, което отначало помислих за бележник, но се оказа някакво електронно устройство: или много голям интернет телефон, или много малък компютър.

Внукът ми бе толкова въодушевен, че не можеше да си на­мери място. Крачеше пред леглото и ме дразнеше дори само като го погледнех.

- Не мога да разбера как ще намерим този тип само по един мобилен телефон - измърмори Ратледж. - Нямаме имейл ад­реса или паролата, с която е регистриран, затова няма как да го проследим онлайн.

Текила заподскача възбудено. Единственото нещо, което му доставяше по-голямо удоволствие от това, да знае отгово­ра, беше това, да знае отговор, който никой друг не знае, за да се почувства като най-умното хлапе в класа.

- Телефоните могат да се следят по джипиес - каза той. - Но местоположението им може да бъде засечено и от теле­фонния оператор чрез инфраструктурата. Те пазят инфор­мация от коя ретланслаторна клетка говори всеки телефон и тези данни могат да се използват, за да се открие къде се е намирал апаратът, и по подразбиране собственикът му, в оп­ределен момент.

Ратледж го погледна раздразнено:

- Знам всичко това. Но за да засечеш по този начин теле­фона, трябва да знаеш номера. Не може просто да ми кажеш, че някой има мобилен телефон, и да искаш да го открия. Сега всеки кретен има мобилен телефон.