Взех телефона и набрах централата на банката. Поисках служебния номер на Грийнфийлд и той вдигна лично.
- Къде са вашите хора? - попита той. - Преди двайсет минути подадох сигнал за кражба на 170 000 долара, а още не се е появил нито един полицай.
При нормални обстоятелства банковият обир би бил приоритетен проблем за мемфиската полиция; всеки детектив би го поставил пред обичайните случаи с наркомани и негри, които се ограбват и избиват всеки божи ден.
Но това не бе нормален ден. Днес на никого не му дремеше за Грийнфийлд и глупавите му пари.
- Не бяха ли само 150 хиляди? - попитах аз.
- Получихме още една доставка с бронирания камион.
- Приели сте още двайсет бона, след като ви предупредих, че Илайджа планира да ви обере?
- Да. По дяволите, говорите като Картрайт.
- Вие сте задник, Грийнфийлд.
- При последната ни среща казахте, че съм кретен.
- И кретен, и задник. Всъщност сте мазната и набръчкана кожа между топките и задника. Ето това сте вие.
- Благодаря за високото мнение.
- Казвам ви го с образователна цел.
- Ще продължавате ли да ме обиждате, детектив Шац, или ще си свършите работата и ще заловите извършителя на това престъпление?
Очевидно нямаше да заловя Илайджа. Свръхмодерната система за сигурност на Грийнфийлд бе спечелила на крадците три часа, преди престъплението изобщо да бъде забелязано. Досега Илайджа сигурно беше напуснал щата.
Пък и нямах намерение да залавям Илайджа, защото не исках еврейската му конспирация да бъде разкрита. Сега, след като ограби банката, единственият начин да предотвратя изваждането на плановете му на показ, беше да се погрижа да се измъкне безпрепятствено. Ако този грабеж се разкриеше някога, това щеше да стане въпреки усилията ми да го потуля.
- Мисля, че просто ще продължа с обидите.
- Майната ти, Бък Шац.
- Да го духаш, Грийнфийлд.
Имаше един проблем: Ари Плоткин ми бе казал, че Илайджа планира да обере банката, когато насилието около стачката ескалира. Чакането пред банката, ако случайно нещо стане, не ми се виждаше много ефикасна тактика и се съмнявах, че крадците са правили това. Илайджа със сигурност бе планирал обирът да съвпадне с покачването на насилието на протеста срещу Клъдж, а това означаваше, че е знаел точно кога ще се стигне до насилие.
В деня на първата ни среща той се опитваше да ме вербува за свой вътрешен човек в полицията. Но коя част от плана му изискваше човек от управлението? Не беше трудно да се досетя: беше платил на някой да възбуди расови безредици пред сградата на „Клъдж фрейт“, за да отвлече вниманието от своите собствени занимания в банката. Значи еврейският обир, който исках да прикрия, и полицейският произвол, който вече бе тема на усилено разследване от вътрешния отдел, бяха едно и също престъпление.
Дискретно се поинтересувах как върви разследването на обира и научих, че се е паднало на най-некадърния детектив в управлението - един глупак на име Уит Пекър, който имаше пет месеца до пенсия и съответно вече бе свикнал да се мотае и да не прави нищо.
Това бе добре дошло за мен - Грийнфийлд нямаше да му каже за срещите ни, защото застрахователите щяха да откажат да покрият загубите, ако научеха, че управителят на банката е бил предупреден за обира. Ако имах късмет, нито името на Илайджа, нито моето щяха да бъдат замесени в разследването.
Хората, разследващи уличните убийства обаче, бяха по- опасни, задачата бе поверена на тримата най-успешни детективи в Мемфис. Засега, ако се вярваше на слуховете в управлението, нямаха голям успех. Бяха разпитали десетки свидетели, но показанията си противоречаха и не ставаха за нищо. Всички негри твърдяха, че полицията първа е започнала да бие; полицаите твърдяха, че негрите първи започнали да размахват сопи и да хвърлят бутилки и нападението било напълно по устав.
Аз обаче имах малко повече информация от разследващите - знаех за плана на Илайджа да подкупи някой полицай евреин. В мемфиската полиция имаше само четирима евреи и единият от тях бях аз, затова, докато официалните разследващи трябваше да пресеят петдесет имена и петдесет различни истории, аз имах доста кратък списък, с който да работя. Достатъчно бе да задам на неколцина приятели няколко невинни въпроса, за да узная кой от полицаите евреи е бил дежурен на протеста въпросната сутрин.
Казваше се полицай Лен Вайскопф. Беше на двайсет и шест и здравата го беше загазил.
32
2009
- Вчера в три часа в околността на гробището е бил включен само един айфон - обяви Ратледж Наркотици. - Номерът е на Чарлз Камерън.