- Колко?
- Три хиляди и петстотин.
- По около хиляда и сто за всяко убийство, което ще тежи на съвестта ти.
Той се намръщи:
- А на твоята съвест колко тежат, Бък? Колко души си убил ти?
- Мисля, че ще понеса още един.
Замахнах с палката и той вдигна ръце да предпази главата си и направи крачка назад.
- Боже!
- Къде са? - изкрещях в лицето му, като опръсках бузите му със слюнка и цигарена пепел.
- Кои?
- Парите, кретен такъв!
- Вкъщи.
- Иди да ги донесеш.
- Какво? Защо?
- Защото, ако не го направиш, ще те пребия до смърт с ей тая палка тук.
Влезе в къщата и се забави достатъчно дълго, за да заподозра, че може да му е дошла някоя глупава идея. Затова върнах палката на колана си и извадих револвера. Застанах до вратата и когато се отвори, сграбчих Вайскопф за ризата и го притиснах до стената.
Претърсих го и се оказа, че не е бил толкова глупав, че да вземе оръжие. Беше изпълнил нареждането ми и бе извадил голяма пачка банкноти.
- Тия повече не ти трябват - казах и взех парите от ръката му.
- А на теб за какво са ти? Едва ли ги вземаш като веществено доказателство.
- Не те интересува за какво са ми.
- Значи ме ограбваш?
- Мисли си, че днес е щастливият ти ден, Лен. С най-голямо удоволствие бих те пребил. Заслужаваш да те смачкам; заслужаваш да те тикнат зад решетките.
- Тези пари са мои. Те са за семейството ми. Спечелих си ги честно.
- За твое нещастие, аз храня, така да се каже, дълбок скептицизъм към понятието за право на собственост - отговорих, като прибрах парите в джоба на якето си. - Утре сутринта ще се обадиш на сержанта си и ще му кажеш, че си дълбоко потресен от това, което си видял днес., Ще му кажеш, че напускаш полицията.
- Какво ще правя без работа?
- Ще си събереш партакешите и ще се изнесеш от града.
- Къде да отида?
Опрях дулото на револвера в челото му.
- Сигурен съм, че ще намериш къде да се настаниш в широкото и необятно Върви-на-майната-си. Но не те искам тук.
- Имам къща.
- Намери някой да я продаде и да ти прати парите. Но те съветвам да си се изнесъл от моя град, преди залез слънце утре. Ако пак те видя тук или ако дори погледнеш назад, докато се изнасяш, ще те изгоря с белите пламъци на Божия гняв. Вярваш ли ми?
- Вярвам ти.
Прибрах револвера.
- Хубаво.
- Но искам да знаеш, че си шибан лицемер. Правиш се на много праведен, а в същото време прибираш мръсните ми пари в джоба си. Ти не си по-добър от мен. Също толкова корумпиран си и много по-жесток. Драйфа ми се само като те погледна.
- Значи е добре, че никога повече няма да ме видиш. А ако ме видиш, гледай аз да не те видя, защото следващия път, когато те срещна, ще те убия.
- Ти си лицемер.
- А ти трябва да се постараеш утре по залез вече да не си в Мемфис, защото иначе бременната ти жена може отсега да почне да се готви за погребение. Хайде, лека нощ, въшливо нищожество такова.
НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ
Когато Браян се събуди, почти бях приготвил закуската. Бях сварил кафе от истински кафени зърна, а не от разтворимото, което обикновено правех. Освен това имаше бъркани яйца, гевречета, прясноизцеден портокалов сок и препържен бекон.
Спорът за бекона бе един от малкото, в които успявах да надделея над Роуз. И двамата идвахме от традиционни семейства, спазващи правилата за кашер, но след смъртта на татко майка ми престана да се придържа към някои от по-неудоб- ните ограничения и като гимназист аз вече не виждах нищо лошо в това, да хапна чийзбургер навън.
През войната порциите бяха мизерни и осоленото свинско издържаше повече от другите меса, затова беше истински празник, когато намерехме. Много го обичах.
Когато се върнах от Европа след всичко, което бях видял и преживял, вече нямах нерви да отделям месото и млечните продукти в различни съдове. Когато отидех на пазар, донасях вкъщи смесица, противоречаща на всички изисквания за кашер.
Отначало Роуз се сърдеше, но в крайна сметка разбра, че правилата са се променили. Евреите бяха попаднали в беда и Бог не се бе появил да им помогне. Американската армия бе свършила Неговата работа. Бях отнесъл куршума, докато Му вършех работата, по дяволите. Затова сега Той нямаше да ми казва какво ще ям за закуска.
За компенсация към Роуз, след като напълнех къщата с миризма на препържена свинска мазнина, правех всичко, за да я замаскирам с миризма на цигари.
Синът ми влезе в кухнята, като търкаше сънено очи. Носеше фланелена пижама и не изглеждаше много по-различно от времето, когато го обувахме с ританки.