Сложих чиния пред него.
- Няма да ме купиш толкова лесно - каза той.
- Не искам да купувам нищо. Просто реших да направя закуска.
Имаше един супермаркет, който работеше до късно, и след срещата с Лен Вайскопф бях отишъл там, за да съм сигурен, че Браян ще е заспал, когато се прибера вкъщи. Не знаех какво да му кажа и не бях готов да се опитвам да му го обясня.
Бях развалил една от стодоларовите банкноти от Илайджа, за да платя покупките. Почувствах се омърсен, задето използвам тези пари. Не се гордеех особено с нищо от случилото се през последната седмица.
- Трима души бяха убити, а ти си мислиш, че ще спечелиш възхищението ми с кафе и яйца.
- И бекон - добавих.
Той кимна:
- Добре. Сложи ми малко бекон.
Хапнахме мълчаливо. Направих още яйца.
Няколко минути по-късно влезе Роуз. Сложих чиния с яйца и препечено геврече пред нея.
- Нали не си ги пържил в същия тиган като тази гадост? - попита тя.
На петнайсетата годишнина от сватбата ни се бях опитал да я изненадам, като донесох два живи омара за вечеря. Мекотелите и ракообразните са забранени за евреите и Роуз побесня. Каза да ги връщам веднага и да си взема обратно парите, но омарите бяха престояли без вода твърде дълго и в магазина нямаше да ги приемат.
Исках да ги сготвя, дори Роуз да не яде от тях, но тя отказа да допусне такова светотатство в дома си и ме накара да ги изхвърля. Девет долара на боклука.
Онази нощ спах на дивана и си взех поука.
- Изпържих ги в друг тиган - уверих я сега. - Яйцата ти не са се докоснали до свинското.
- Хубаво. От тази гадост ми се повдига.
- Знам.
- Мамо, недей да се караш на татко - обади се Браян. - Вчера е имал тежък ден, стрелял е по негри.
- Не съм стрелял по никакви негри.
- Но твоите колеги са го направили, а днес ти ще отидеш на работа, сякаш всичко е съвсем нормално.
- Не оправдавам действията им. Онези полицаи вероятно не е трябвало да стрелят.
- Вероятно?
Той удари с юмрук по масата и за малко не разсипа портокаловия си сок.
- Напрежението беше голямо. Ситуацията е била сложна.
- Онези работници се опитваха да разобличат варварските методи на една фирма, която ги експлоатира, а полицията ги нападна като банда престъпници. Твоите колеги позволиха да бъдат използвани като наемни биячи на продажния Алвин Клъдж.
- Виж, знам, че в последно време Абрамски ти пълни главата с какво ли не.
- Способен съм да мисля сам. Но равинът е прав за много неща.
- Абрамски е изгубил близките си в холокоста - намеси се Роуз. - Разбирам загрижеността му от държавното насилие и полицейския произвол.
- Това е изключително ограничено мислене, скъпа, много добре го знаеш. Има други форми на насилие, които трябва да ни притесняват - сводници и пияници, които бият жени. Наркопласьори, които тормозят цели квартали. Крадци, които застрелват хора на улицата. Ако полицията не може да използва принуда и насилие, няма как да защитаваме гражданите.
Браян набута цяло парче бекон в устата си.
- Тези опасности изглеждат доста отвлечени - заяви той. - Може би лечението е по-лошо от заболяването. За да не позволим на шепа бандити да тормозят малък брой граждани, даваме власт на цяло управление да заплашва всички.
- Разказвал ли съм ти какво се случи с баща ми?
- Бък, той е само на дванайсет - смъмри ме Роуз.
- И какво? Ако иска да бъде мъж, трябва да знае за тези неща. Аз бях на шест, когато се случи.
За първи път тази сутрин Браян ме погледна в очите.
- Какво се е случило с дядо?
- Забранявам да се обсъжда тази тема - отсече жена ми.
Изсипах последната порция яйца от тигана в чинията си и седнах. И тримата мълчахме. Изядох парче бекон и запалих цигара.
След малко казах:
- Дали една полицейска служба ще бъде добра, зависи от хората, които работят в нея. Някои от тези хора не са добри. Но ако добрите хора не искат да работят тази работа, тогава там ще има само лоши хора. Аз ходя там всеки ден и се опитвам да изпълнявам задълженията си съвестно. Както вече казах, не съм стрелял по негрите.
- Но преби господин Шулман. Видях те.
- Да, така беше. Стори ми се, че трябва да го направя, защото хукна да бяга, когато ме видя. Не знаех какво е замислил. Ако не бях реагирал на подозрителното му поведение, можеше да пострадат невинни хора.
- Не мисля, че господин Шулман щеше да навреди на някого.
- Хубаво е, че имаш такова доверие в хората. Но понякога хората са по-опасни, отколкото изглеждат.
- А понякога насилието е излишно.
- Да, така е. Понякога.
- Убивал ли си човек? - попита синът ми.
Роуз спря да дъвче и ме погледна.
Оставих вилицата и ножа в чинията и погледнах Браян в очите:
- Не можеш да направиш омлет, без да счупиш няколко яйца.