Идва момент, в който момчето се превръща в мъж.
Той стисна челюстта си и се нацупи.
- Тате, мисля, че е възможно да приготвиш пълноценна традиционна закуска, без да причиниш нито една човешка жертва.
Мисля, че когато ме попита, вече знаеше. Не беше трудно да се досети.
- Добре тогава - отговорих. - Какво ще кажеш от сега нататък само ти да приготвяш закуската?
34
2009
На доктора му трябваше дял час, докато ме изпише от болницата. Настоя изрично да посочи в картона, че напускам медицинското заведение „въпреки възраженията на лекуващия лекар“. Казах му да пише каквото иска, само да ме пусне да си ходя.
Фран и Роуз се появиха точно когато Ратледж ми помагаше да се преместя в количката, за да ме изкара. Имаше малка сцена, но Уилям остана да успокоява баба си, след като тръгнах с детектива.
Роуз нямаше за какво да се притеснява. Когато Ратледж ме закара до склада, престъпниците отдавна си бяха тръгнали. Мястото беше като след бомбардировки. Половината от околните сгради бяха с пропаднали покриви и пътят дотам беше доста неравен, защото асфалтът беше разбит.
Полицията бе опънала сигнална лента около постройката и отпред имаше пет-шест патрулни коли с мигащи светлини плюс няколко цивилни шевролета, които отдалеч си личаха, че са полицейски.
Обикновено при толкова много полиция около самата ограничителна линия се събира тълпа от зяпачи. Тук нямаше никого, което ясно показваше колко безлюден е районът.
Докато Ратледж ми помагаше да сляза от колата, до нас се приближи бял мъж с оредяла русолява коса и очила със златиста рамка. Носеше цивилни дрехи и ламинирана карта на врата.
- Искам да стисна ръката на човека, който застреля Рандал Дженингс - каза той. - Този тип беше изпечен мръсник.
На картата, висяща на врата му, имаше негова снимка и надпис „Криминалист“. Използвах трупаните години наред детективски умения, за да направя находчиво предположение:
- Ти май си някакъв пич от лабораторията?
- Да, може да се каже, че съм пич от това, което минава за лаборатория, в така нареченото полицейско управление на град Мемфис. Приятелите ми викат Ед Кларк, жена ми ме вика късно за вечеря, а разследващият екип на „Екшън нюз“ ми вика, че закъснявам с дванайсет години от графика за събиране на улики.
Този тип изглеждаше забавен. Хареса ми. Обаче трябваше да поддържам репутацията си.
- Не те харесвам - изръмжах и запалих цигара.
Той се усмихна:
- Не съм очаквал друго.
- Доведох господин Шац, защото смята, че вчера Чарлз Камерън, известен като Карло Кеш, е отвлякъл мъж, заподозрян за редица грабежи и известен като Илайджа, от колата на Андре Прайс - обясни Ратледж. Беше извадил проходилката ми от багажника и замълча за момент, докато я разгъне и постави пред мен. - Мислим, че Камерън е докарал Илайджа в тази сграда. Надявам се господин Шац да свери информацията, която има, с веществените доказателства, които сте открили тук.
- Явно ще имаме тема за разговор. - Устните на Кларк се извиха тъжно надолу. - Вие от болницата ли идвате? Има ли някакви новини за Прайс?
Ратледж поклати глава:
- Последния път, когато говорих с близките му, все още не можеше да диша самостоятелно. Дори да оцелее, няма да е много добре.
- Боже, съжалявам да го чуя. Винаги съм го мислил за свястно момче.
- Той беше един от нас - каза Ратледж. - И сега виновниците трябва да си платят. Ще намерим къде живеят тези копелета. И ще подпалим проклетите им домове.
- Мисля, че Илайджа вече ви е изпреварил - отбелязах. - Но ми харесва нагласата ти. Хайде да видим какво има в този склад.
До страничната врата на склада водеха три стъпала и нямаше рампа. Липсата на достъп за хора с увреждания бе в нарушение на закона, но предполагах, че това е само една от множеството точки, по които тази сграда не отговаряше на регулациите.
Стълбите бяха твърде тесни, за да поберат и четирите крака на проходилката, затова не можех да се изправя, като се подпирам на нея. Наложи се Ратледж да придържа едното ми рамо, докато бавно се изкачвах, а Кларк стоеше зад мен, като - за да пощади достойнството ми - се преструваше, че не е готов да ме хване в момента, в който залитна.
В склада светлината от слабите лампи на тавана се допълваше от няколко преносими прожектора, донесени от полицаите, за да улеснят събирането на улики. Голям кръг от пода бе ограден с пластмасови конуси за пътна сигнализация и найлонова лента. Като изключим това помещението изглеждаше празно. Дебел прах покриваше повечето повърхности и едва наскоро бе изтъркан от пода от обувките на множество мафи- оти, а след това и на множество полицаи.