- Това е някак разочароващо - измърморих.
- Не знам какво очаквахте да видите - каза Кларк.
- Сцена от „Дивата банда“.
- Сцена от „Глутница кучета“ - каза Ратледж.
- Аха. Съжалявам.
- Какво намерихте?
- Целият под беше в прах освен в оградения участък - отговори Кларк. - Мислим, че са почистили с белина.
- По какво съдите? - попитах аз.
- Защото мирише на белина. Не е нужно да си ракетен инженер, за да се досетиш. Все пак намерихме следи от кръв в почистения участък. Хората си мислят, че белината премахва следите от кръв, но това е заблуда.
- Какво мислите, че се е случило?
- Мисля, че тук е бил застрелян някой, а после са отнесли трупа и са почистили. Само на едно място има следи от кръв, следователно убиецът е знаел как да премести тялото. Може би са го натъпкали във варел. Може би в чувал. Може дори да са го увили в найлон, ако са го сгънали така, че да не протече отстрани.
- Това петно вероятно е Илайджа - отбеляза Ратледж. - Докарали са го, за да го убият, и явно са го убили. Не е необходимо да си гений, за да се досетиш.
- Съмнявам се - отговорих. - Това петно е Карло Кеш. Някой от съучастниците му го е застрелял в тила веднага щом е влязъл тук.
- Какво ви кара да сте толкова сигурен?
Разказах му как Илайджа ограби Профсъюзната банка на памукопроизводителите.
35
1965
Двайсет и седем часа след като мемфиската полиция застреля Лонгфелоу Малой, Уит Пекър, най-лошият детектив в полицейското управление на Мемфис, най-сетне свърза ареста на Ари Плоткин и съучастниците му с обира в Профсъюзната банка на памукопроизводителите и така и аз бях привлечен в разследването.
Пекър ме попита, доста сопнато, защо не съм бил така любезен да го уведомя, че съм разследвал план за обир на същата банка. Казах му, че покрай суматохата от предишния ден съвсем ми е изскочило от ума, освен това му казах да си го начука. След час шефовете спуснаха нареждане аз да поема разследването заради предишното ми участие. Ако питаха мен, с удоволствие бих го оставил на Пекър.
Отидох в банката и Грийнфийлд ме чакаше в грандиозния си кабинет заедно със заместника си Райли Картрайт, един адвокат на име Пъмфри, или нещо подобно, и застрахователен агент със зловещ вид, който се представи като Суейн. Всички места за сядане бяха заети, тъй че се наложи да стоя прав и това ме ядоса.
Пред гостите си Грийнфийлд се престори, че ме вижда за първи път. Извика секретарката си и тя ми предложи кафе. Имаше много красиви, арийски черти и Грийнфийлд с голямо удоволствие използваше всеки повод да се фука с нея пред гостите.
Никой друг не пиеше нищо, затова предположих, че се очаква учтиво да отклоня предложението. Казах ѝ, че искам кафе - със сметана и две захарчета.
- Чух, че сте арестували някаква банда, която е замисляла да ни обере, но никога не сме подозирали, че могат да проникнат в трезора ни - каза Грийнфийлд.
Чакаше отговора ми със страх в очите. Бях едва на средата на цигарата, която пушех, но я пуснах на килима му, смачках с пета и остъргах фаса от подметката си. После запалих друга цигара, изгасих кибритената клечка и пуснах и нея на пода. За да бъде пълна програмата, смачках овъглената ѝ главичка с предната част на обувката си.
- Ако очаквах, че има други крадци, които планират да оберат банката ви, щях да дойда да ви предупредя.
Погледнах Пумпал и Свински, които ме зяпаха с неприкрит ужас. Усмихнах им се. Грийнфийлд, от друга страна, явно си поотдъхна.
- Мисля, че е повече от ясно, че системата за сигурност не проработи и крадците по някакъв начин са успели да проникнат в трезора, въпреки че би трябвало да е заключен и запечатан - каза Грийнфийлд.
- Но как е възможно? - възкликна Свирчо. - Защитата на трезора е почти непробиваема.
- Точно заради това „почти“ сме застраховани - уточни Пимпан.
- Защо пред трезора не е имало охрана? - попитах аз.
- Наложи се да взема решение при извънредни обстоятелства, които не са описани в стандартния протокол - отговори Грийнфийлд. - Фасадата на банката откъм улицата е цялата във витрини - всъщност представлява стъклена стена, а се очакваше да избухнат безредици. Реших да преместя цялата охрана пред сградата, за да отблъснат всеки, който се опита да проникне.
- И сте оставили трезора без охрана, така ли?
- Не. Задействах алармата, която би трябвало да го запечата. Би трябвало по този начин да е невъзможно да се проникне в него. Още не можем да проумеем как крадецът е успял да влезе.