Выбрать главу

- Какъв човек би могъл да го извърши? - попита Скункс. - Кой би могъл да обезвреди най-модерната система за сигур­ност и да отключи трезора незабелязано?

- Негрите - отговори Грийнфийлд, без да се замисли.

- Да - съгласих се аз. - Когато се случи нещо такова, пър­вите заподозрени винаги са негрите.

Застрахователят не изглеждаше доволен:

- Детективе, мислите ли, че можете да върнете открадна­тите пари?

- Ще направя всичко, което е по силите ми. Но истината е, че най-вероятно няма да открия извършителя. Ако крадците не бъдат заловени в момента на кражбата и няма свидетели, които да ги разпознаят, най-добрият ни шанс да ги заловим е, когато се опитват да пласират откраднатото. Но обирджиите, които крадат пари в брой, нямат нужда да пласират присвое­ната стока. И е трудно да идентифицираш откраднати пари, дори ако ги откриеш. При банков обир или залавяме крадците до няколко минути след престъплението, или никога не ги откриваме.

- Лошо - измърмори Симулант. - Много лошо.

В този момент секретарката влезе с кафето и всички млък­наха. Отпих една глътка, беше много добро. Почти ми стана жал, когато го излях на килима.

- Ох, колко съм непохватен. Много съжалявам.

Не съжалявах.

Грийнфийлд натисна копчето на интеркома и извика мо­мичето да почисти мизерията. Почувствах се неудобно да я карам да пълзи на четири крака и да търка петното с парцал, затова хвърлих цигарата на килима, смачках я с крак и се на­ведох да помагам.

- Недейте, детективе - каза Грийнфийлд.

- Наистина ли? Много ми е неудобно, че нацапах.

- Наистина не е проблем - увери ме секретарката.

- Добре тогава.

Изправих се, запалих нова цигара, пуснах клечката кибрит на килима и я смачках с крак.

След много дълга и неловка размяна на ужасени погледи между тримата костюмари, разговорът продължи.

- Има една добра новина... за вас, имам предвид - каза Пикливко на застрахователя. - Трезорът има добра гаран­ция от производителя и фирмата, която го монтира, също га­рантира за качеството на работата си. Обещават да покрият всички загуби, свързани с дефекта на касата или алармения механизъм.

- Да, добра новина - каза Селяка. - Детективе, очаквате ли разследването ви да установи, че обирът е станал възможен заради недостатък на трезора?

- Ще трябва да направя повече проучвания, преди да кажа със сигурност. Но засега изглежда, че се е случило точно това.

Адвокатът явно хареса готовността ми да им помогна.

- Разбира се, ще очакваме вашата компания да покрие из­цяло всички загуби по условията на застрахователния дого­вор - каза той на Серсем. - Но после ще ви съдействаме, ако се опитате да възстановите част от сумата от техните гаран­ции, което ще облекчи малко тежестта.

- Не мисля, че този разговор е съществен за моето разслед­ване - прекъснах го аз. Ако бях послушал тия задници още малко, щях да остана без цигари. - По-добре да видя сейфа.

- Разбира се - каза Грийнфийлд, като махна пренебрежи­телно. - Картрайт ще ви покаже всичко, което е необходимо да видите.

Картрайт се умърлуши леко, задето го изритват така от срещата на важните клечки, но послушно излезе след мен от кабинета на Грийнфийлд.

В асансьора сподели:

- Мисля, че унищожихте безвъзвратно онзи килим.

- Жалко. Много отиваше на цялото обзавеждане.

36

1965

- Значи в работно време трезорът просто стои отворен, така ли?

- Държим двама въоръжени охранители отпред - каза Картрайт, като посочи двамата мъже до отворената врата на трезора. - Но да, би било доста неудобно да отваряме тази сложна апаратура всеки път, когато някой касиер има нужда да зареди касата си с пари или някой клиент да получи достъп до личния си сейф.

Огледах вратата на трезора. Беше близо шейсет сантиме­тра дебела. Влязох и я погледнах отвътре. Отново излязох. Погледнах заключващия механизъм. Не разбирах от трезори, но предположих, че за да се отвори някой, трябва все някъде да се пробият дупки. Тук не изглеждаше да е пробивано. Ня­маше следи от горене с оксижен или удари с чук. Доколкото можех да преценя, тази врата не беше пипана.

- Възможно ли е охранителите да са участвали в обира?

Единият от пазачите ме погледна намръщено:

- Хората, които охраняват сейфовете ни, имат минимум петнайсет години професионален опит и са абсолютно на­деждни - каза Картрайт.

- Един човек е надежден само дотогава, докато го оставиш сам с повече пари, отколкото струва репутацията му.

- Няколко от охранителите ни са работили в екипите на бронираните камиони, които редовно пренасят суми, надви­шаващи четвърт милион долара. Други имат опит в по-голе- ми банки от нашата; банки, които държат големи суми в брой. Това са съвестни мъже. Повечето лично аз съм ги назначил.