- Не съм сигурен, че вашата дума или нечия репутация са достатъчни, за да премахнат всички подозрения, когато е открадната толкова голяма сума.
- Всички служители на охраната останаха да пазят входа на банката няколко часа след заключването на трезора - възрази Картрайт. - Не мисля, че някой от тях би могъл да носи у себе си толкова много пари. И не си спомням никой да се е държал подозрително дори след откриването на грабежа.
- Добре. Значи, на този етап приемаме, че охранителите са невинни.
Минах по коридора, за да видя охранителната клетка. Беше направена от здрава телена мрежа с твърде дребни дупки, за да провреш ръка през нея, и достатъчно дебела, за да не може да се пререже лесно, но от вътрешната страна нямаше ключалка - само дръжка.
- Това нещо заключва ли се?
- От тази страна, не. Противопожарните правила забраняват такъв вид врати да се заключват отвътре.
Посегнах да натисна дръжката.
- Недейте, детективе. Не е заключена, но е свързана с механизма за сигурност и ако я отворите, ще задейства алармата.
- Това значи ли, че и външната врата в края на коридора не е заключена?
- Има резе, но може да се отвори отвътре без ключ.
- Доста сериозен пропуск във вашата непробиваема система за сигурност, ако някой просто реши да излезе, след като е изпразнил трезора ви.
- Това е банка, не е затвор. Целта ни е да не позволим на външни хора да влязат, а не да им попречим да излязат. Системата за сигурност действа така, че да запечата трезора, преди крадецът да стигне до него. Предотвратяването на бягство никога не е било наша грижа. А и разбира се, система, която би попречила на евентуални крадци да избягат, би затруднила и евентуална спешна евакуация.
- Проблемът е, че системата ви за охрана не се е задействала, и трябва да разберем защо. Със сигурност фактът, че крадецът е можел да се измъкне през вратата, след като е опразнил трезора, не ни улеснява.
- Ако е минал оттук, не разбирам защо алармата не се е задействала при отваряне на вратата.
- Ами ако алармата вече е била задействана?
Картрайт сви рамене.
Обърнах се към охранителите:
- Някой от вас беше ли на пост при трезора сутринта на грабежа?
Единият кимна:
- Стоях тук, докато господин Грийнфийлд премести цялата охрана във фоайето, за да попречим на демонстрантите да разбият витрините.
- Стояхте ли пред вратата, когато тя се запечата?
Той поклати глава:
- Вече бях отпред. Но току-що се бях преместил. Господин Грийнфийлд нареди по интеркома всички да отидат на главния вход и в следващия момент задейства системата.
- Значи, доколкото разбрах, първо ви е преместил отпред и едва след това е задействал алармата, за да запечата трезора.
- Точно така.
- И когато сте тръгнали, трезорът е бил отворен?
- Да, но не за дълго. Две-три минути максимум. Никой не би могъл да влезе и да го опразни, преди алармата да се задейства.
Отново погледнах трезора, после - вратата, затваряща коридора. Погледнах тавана.
- Имате ли чистач? - попитах Картрайт.
- Да, разбира се. Някой трябва да чисти.
- Извикайте го да дойде и да си донесе метлата.
Картрайт отиде някъде и след малко доведе възрастен негър с избелял син гащеризон.
- Бяхте ли тук вчера по време на обира? - попитах чистача.
- Не, господине. Изпратиха ме да си ходя заедно с другия персонал. Не бях много доволен, защото, знаете, те получават заплати, а пък на мен ми плащат на час. Ако не бачкам, няма мангизи.
Кимнах.
- Може ли да ползвам метлата ви?
- Ама да ми я върнете после - уточни той, като ми я подаде.
Почуках по тавана с дръжката.
Кабинетът на Грийнфийлд бе облицован със скъпа дървена ламперия, а главното фоайе - с розов мрамор, но търбухът на банката, частите, които клиентите не виждаха, не бяха по-различни от стандартните офиси. Стените бяха тънки и кънтяха на талашит, подът беше с евтини плочки, а таванът - с готови панели от пресовани дървени стърготини и азбест, закрепени за скеле от стоманени подпори.
С помощта на метлата вдигнах един от панелите. Между него и бетонната плоча на горния етаж имаше празнина с височина около шейсет сантиметра, запълнена в по-голямата си част с кабели и тръби. Въпреки тях имаше достатъчно място да се побере човек и стоманените греди щяха да го издържат, стига да разпредели правилно тежестта си.
- Клетката за сигурност до панелите ли свършва, или продължава до плочата? - попитах.
- Закрепена е за бетона и е свързана с алармата, в случай че някой се опита да проникне. Има пролука за електрическите кабели, но е прекалено малка, за да мине човек.