- Да. И ние отговорихме на нападението срещу Андре Прайс с мащабна акция за отмъщение. Прочистихме улиците от хората на Карло Кеш. Очевидно вършим нечия мръсна работа. Но чия?
Свих рамене:
- На конкуренцията? На някой слуга, който е решил, че е време да седне на трона на господаря? Аз лично подозирам, че това е план на мексиканските доставчици. Но аз не познавам тези типове, а и не ми пука особено. Аз си търся банковия обирджия. Търговците на наркотици са си ваш проблем. Все пак, ако бях на ваше място, щях да започна от предположението, че този, който е искал да елиминира Карло Кеш, е същият, който преди шест месеца е дал на Илайджа адреса на първата кеш квартира.
Ратледж клекна и огледа избелялото петно на пода на склада. Нищо особено на пръв поглед.
- Добре, как един осемдесетгодишен крадец е успял да се промъкне в скривалището на Карло Кеш, пълно с въоръжени мафиоти?
- Предполагам, че ги е купил. Джакуериъс Медисън ми каза, че бизнесът на Карло работи само ако хората му останат верни. Илайджа сее предателство. Така действа.
- Обаче Джак каза, че пазачите са били убити.
- Да, но откъде знае? Питах го как са били убити, и той не успя да ми каже. Питах го какво е станало с телата, и той не знаеше. Най-вероятно скривалището е било празно, а пазачите - изчезнали. Карло е казал на всички, че хората му са били убити, защото не е искал да се разчуе, че са го предали и ограбили. Но след първия грабеж най-доверените му подчинени е трябвало да отидат с него на срещата с мексиканците. И Карло не е носил парите. Джак ми каза, че тия типове са очаквали, че ще бъдат убити. След срещата е трябвало да помислят за дългосрочните си перспективи за работа и за оцеляване.
Ратледж извади грамадния си телефон и започна да чука с пръст по екрана. Предположих, че си записва нещо.
- Карло отчаяно започнал да търси дванайсет милиона - отбеляза той. - Но в очите на хората си вече бил твърде слаб, защото е позволил да бъде ограбен и да задлъжнее на мексиканците. Тогава Илайджа е купил някого от най-близкото му обкръжение.
- Мисля, че Илайджа е купил всичките му хора. Джак ми каза, че никой не е знаел местоположението и на трите скривалища.
- Как го е направил? Как е успял да разгради отвътре една цяла организация на наркопласьори?
- Е, тук навлизаме в сферата на предположенията.
Това явно разпали интереса на Кларк.
- Сподели предположенията си, Бък - подкани ме той.
- Чували ли сте за дилемата на затворника? - попитах аз.
- О, да - отговори Ратледж. - В управлението имахме семинар за методите на разпит и основната тема бе как да създадем условия за самопризнание. В най-общи линии, ако имам двама заподозрени и трябва да изтръгна признание от някого от тях, защото иначе ще се принудя да ги пусна, най-добрият начин е да ги настроя един срещу друг. Затова ги слагам в различни стаи и казвам и на двамата, че първият, който признае, ще получи изгодно предложение за споразумение, а съучастникът му е заплашен от тежка присъда. Така всеки от тях трябва да реши дали да мълчи и да се надява, че другият му също няма да пропее, или да признае и да сключи сделка за сметка на приятеля си. Пробвал съм го няколко пъти и винаги единият признава.
- Карло е създал същата ситуация за хората си - обясних аз. - Знаел е, че не е безопасно да държи всичките си пари на едно място, затова ги е разделил в три различни скривалища. Но реално не е можел да допусне грабеж на нито едно от тях. Ако на срещата с мексиканците успеел да занесе всички пари, които им дължал, и да вземе следващата пратка, отново щял да бъде на върха и щял да покрие всички щети, които първият грабеж нанесъл на организацията му. Но ако отидел при мексиканците без парите, не било ясно какво ще се случи. Може би мексиканците щели да избият всички.
- Затова Илайджа е отишъл при всеки от главните биячи на Кеш и им е казал, че останалите вече работят за него. Така единственото, което можели да постигнат с верността си към Карло, било да загинат с него в потъващия му кораб.
- Предполагам, че Илайджа е отишъл във всяко от скривалищата с някой от главните помощници на Карло - продължих аз. - Казал е на пазачите, че имат две възможности: или да отворят вратата и да си поделят парите, или да почнат да се стрелят. Ползата от това да защитават интересите на Карло, била минимална, защото ако той изгубел парите дори само от едно от другите скривалища и не успеел да плати на мексиканците, нямало да може да възнагради онези, които са му останали верни.
- Звучи логично - измърмори Ратледж. - Когато разбиваме някое скривалище на мафията, винаги изпращаме специалния отряд. Тези момчета носят бронирани жилетки и взривяват вратите с пластичен експлозив. После хвърлят в помещенията димни гранати. Единственият вариант да проникнеш на такова място е по шумния начин.