- Чарлз Грийнфийлд ми каза нещо много подобно за своя банков трезор.
- Дори скривалищата да са се намирали в индустриалните зони, в града няма място, където престрелка с автомати и други тежки оръжия може да остане незабелязана за полицията. Вероятно имаш право. Пазачите на скривалищата сигур- но са преминали на страната на Илайджа.
- Момент, тогава какъв е смисълът от откраднатия ай- фон? - намеси се Кларк.
- Единственият начин Илайджа да се измъкне е като елиминира Карло - обясни Ратледж. - Карло е бил загазил с мексиканците заради изгубените пари, но ако по някакъв начин успеел да се измъкне жив, със сигурност е щял да преследва всеки, който го е прецакал.
- Освен това Илайджа е арогантно копеле - добавих аз. - Не му стига да се измъкне с плячката. Трябва да си намери противник и да превърне всичко в партия шах, за да може да се хвали, че я е спечелил. Мисля, че това правеше във фоайето на банката в деня, когато го срещнах там. Изпитвал е нужда да ме унижи; да ме принуди да призная факта, че не мога нито да го убия, нито да го арестувам.
- Но ти си го завлякъл в тоалетната и си го пребили - напомни Ратледж.
- Да, мисля, че това не го очакваше. Но един пердах не може да промени начина, по който работи умът му. Той не иска просто да открадне нещо, има нужда от един вид идеологическа победа. Иска да смути обществения ред.
- Значи, в определен момент се е срещнал с Карло, предизвикал го е и му е откраднал телефона - каза Кларк. - Знаел е, че Карло ще го подгони, изпаднал в безумен бяс, като ранено животно, веднага щом включи телефона. Затова го е активирал, докато е бил в полицейската кола. Карло е изпратил хората си да го отвлекат, без да подозират, че нападат полицейски автомобил.
- Карло си е мислил, че закарва Илайджа в склада, за да го убие, но всъщност Илайджа е примамил Кеш в склада, защото хората на мафиота вече са работили за него - добави Ратледж.
- Илайджа е принудил тези мъже да убият Карло, като се е оставил да го заловят - обясних аз. - Ако, заплашен от изтезания, Илайджа разкажел всичко, предателството им щяло да излезе наяве. Ако знаел цялата истина, Карло щял да стане твърде опасен, за да го оставят жив. А и в разгара на наказателната полицейска акция тия типове е трябвало да си вземат парите, да се отърват от Карло и да офейкат от града.
- Значи, това петно тук е Карло. Възхищавам се от сложността на плана - призна Ратледж. - Бих искал да видя този Илайджа. За предпочитане, в стаята за разпити. Но предполагам, че вече се е омел, заедно с парите.
- Не знам - отговорих. - Имаше безброй начини да направи така, че да се озове в задницата на някоя полицейска кола, но той избра да завлече мен в цялата каша. Каквото и да е решил да прави с мен, не съм сигурен, че е свършил.
Грамадният телефон на Ратледж избръмча. Той погледна дисплея.
- Новите черепни изследвания на Андре показват сериозни увреждания на мозъка - съобщи. - В момента родителите му разговарят с главния лекар на хирургичното отделение.
- Ще успеят ли да го спасят? - попитах.
- Не. Говорят за даряване на органите му.
39
2009
Когато Ратледж ме остави във „Валхала“, Роуз ме чакаше в апартаментчето ни. Зяпаше телевизора, но всъщност не гледаше. Беше настръхнала от възмущение.
- От часове се опитам да се свържа с теб. Телефонът ти се включва направо на гласова поща.
Извадих го от джоба си и го отворих.
- Май батерията е паднала.
Тя го взе от ръката ми и натисна копчето. Дисплеят светна.
- Просто е изключен. Сигурно някой го е изключил в болницата. Купихме ти това нещо преди три години. Защо не се научиш да го използваш?
Взех си го обратно.
- Няма смисъл тепърва да се уча. Осемдесет години си живея идеално и без мобилен телефон.
Тя се плесна по челото.
- Точно това не искаш да разбереш. Нещата не са такива, каквито бяха. Ние не сме същите. Проклетият телефон трябва да бъде зареден и включен, защото, ако паднеш, не можеш да станеш от пода, без да извикаш някого на помощ.
- Това не ме тревожи особено.
- А трябва. Наложи се да се преместим на това място, защото пострада заради собствената си глупост. Трябваше да се откажа от дома си заради безумната ти авантюра. Казах ти да не преследваш онзи нацист, но ти го направи въпреки това. Дори не ме попита как се чувствам, когато напуснах дома си. Единственото, което исках, бе през последните години от живота си да съм заобиколена от неща, които ми създават комфорт. Сега всички тези неща са в склада, защото трябва да живеем тук заради теб.