- Извинявай. Извинявай, че ти дадох шейсет и пет добри години и сега съм стар и болен.
- Не сме тук, защото си стар и болен. Тук сме, защото беше ранен в престрелка с бандити заради някакво съкровище. Кой, по дяволите, прави такива неща?
Свих рамене:
- Понякога се бия с лошите. Ти знаеше за кого се омъжваш, когато ме взе.
- Мислех, че те познавам, но ти се промени. Затвори се в себе си. Стана друг човек след смъртта на Браян.
- Имах два тежки дни, Роуз. Трябва ли да говорим за Браян точно сега?
- Никога не сме говорили за Браян. Вече седем години, откакто е починал, а ти дори не можеш да започнеш да говориш за проблема. Искаш ли да ти кажа каква е разликата между мен и теб?
- Давай, нямам търпение да чуя.
- Аз съм по-силна от теб. Ти не можеш да преживееш загубите, а аз се готвя за тях цял живот. По време на войната постоянно се тревожех, че ще бъдеш убит. Много момичета се безпокояха за мъжете си тогава, затова не можех да се оплача. Но техните момчета се прибраха и започнаха да водят нормален живот. Ти се върна с много белези и не знам защо - с желание за кръв и опасности.
- Не е вярно. Ти не разбираш, защото не съм искал да те обременявам с това. Единственото, което съм искал винаги, е да закрилям семейството си.
- Не си искал да ме обременяваш? Трийсет години живях в постоянен страх, че ще ти се случи нещо. Всяка сутрин, когато излизаше, не знаех дали ще се върнеш жив. А когато оставаше след работно време, обикновено дори не ми се обаждаше, за да знам, че си добре. Просто трябваше да чакам. Когато Браян почина, трябваше да се справям сама, защото само аз бях готова да се справя със загубата. През целия ти живот единственият ти план за преживяване на трагедията е бил да умреш първи, само че не успя да постигнеш дори и това.
- Планът ми беше никога да не се налага да преживяваме трагедия. Планът ми беше да се грижа за всички. Всички да сте в безопасност.
- Бък, това е глупав план и мисля, че го знаеш. И ти нямаше резервен, който да следваш, когато глупавият ти план се провали. Когато беше ранен, аз се отказах от всичко, за да те доведа тук. Това бе изборът, който направих. Ако беше толкова изнемощял, че да не можеш да станеш от леглото, нямаше да се налага да те местя някъде, където ти осигуряват физическа рехаблитация. Просто можех да те оставя в леглото и да наема болногледачка.
- И аз бих направил същото за теб.
- Обаче не го направи. Преди четири месеца паднах и трябваше да постъпя в болница. И ти ме заряза. Отпраши към Сейнт Луис с Текила за онова глупаво търсене на съкровища. И разбира се, пострада, защото си почти на деветдесет, а се опитваш да правиш неща, които вече физически не си способен да правиш. Искаш да се биеш с лошите, защото отказваш да се примириш с факта, че си слаб и немощен.
- Ти не разбираш. Това е всичко, което ми остана. Изгубих здравето си, изгубих кариерата си, изгубих сина си и скоро ще изгубя ума и миналото си. Казваш, че не мога да преживея загубата, но това е моят начин да се справя с нея. Като се опитвам да бъда себе си колкото мога по-дълго. Нямам нищо друго, но все още имам последователността и принципите си. И не оставям нещата недовършени.
- Имаш мен. Нима това не значи нищо за теб? Замислял ли си се как се чувствам, когато хукнеш да гониш някой свой древен противник, от когото от петдесет години не се интересува никой?
- Разбира се, че си важна за мен. По-важна си от всичко. Но не можеш да искаш от мен да бъда друг освен Бък Шац. Твърде стар съм, за да се променям тепърва.
- И аз знам коя съм - заяви тя, като стисна юмруци. - Аз съм тази, на която се обаждат, когато се озовеш в болницата, защото си стрелял по някакъв наркопласьор. Ами ако те бяха убили?
- Какво ако ме бяха убили? Нали все някой ден ще умра. И вероятно ще е скоро.
- Това не означава, че трябва да си го търсиш.
- По-лошо ли е да ти се обадят, за да ти кажат, че съм умрял, отколкото да се събудиш една сутрин и да ме намериш вкочанясал? Или по-лошо - да ме гледащ как умирам бавно от нещо, примерно от деменция?
- Трябваше да се откажа от дома си заради теб. Това беше нашето семейно гнездо, а се наложи да го продадем на някаква анонимна компания, търсеща собственост за инвестиране.
Това ми прозвуча познато, прозвуча така, сякаш съм си го записал в бележника по някое време. Но го бях забравил.
- Чакай. Каква компания?
- Много добре знаеш. Ти говори по телефона, когато Уилям обясни всичко.
- Не си спомням. Кажи ми кой купи къщата.
- Някакъв тръст, който купува имоти като спекулативна инвестиция.