- Платих в брой, както правя винаги за лечението си. И платих допълнително, за да накарам ортодонта да унищожи зъбния ми картон след това. После за всеки случай опожарих кабинета му. - Направи крачка назад, за да излезе от обсега на проходилката. - Наистина ли си мислеше, че можеш пак да ме пребиеш, както онзи път в банката? Вече не си толкова силен, Барух. Ти си един жалък инвалид.
Изкуфялата част от мозъка ми, която все още си мислеше, че съм детектив, крещеше в главата ми, казваше ми, че мога да пречупя този човек по шест различни начина с голи ръце. Беше заблуда. Ръцете ми не ставаха за нищо.
- Не смятах да те пребивам. Исках само да махнеш пистолета.
- И сега какво? Мога просто да отида да си го взема. За да ми попречиш, ще трябва бавно и мъчително да пресечеш стаята, а не можеш да се наведеш да го вдигнеш от земята, защото ще паднеш и ще си счупиш главата. Няма начин да го достигнеш преди мен. Изглежда, не си обмислил нещата.
Направи крачка към пистолета.
- На твое място не бих го правил - предупредих.
- Защо?
Извадих револвера и го насочих към него.
- Защото, изглежда, че съм обмислил нещата по-добре, отколкото подозираш, задник такъв. Хайде сядай.
Понечи да изправи сгъваемия стол.
- Не на стола. На пода.
Посочих с револвера ъгъла, който бе най-отдалечен от 9-милиметровия пистолет. Илайджа имаше право, че не мога да вдигна оръжието му от земята. Но на мен ми стигаше и той да не може да стигне до него.
- Стига, Барух. Имам артрит и коленете ме болят.
- Не ме интересува. Ще изтърпиш това неудобство. Сядай.
- Знаех, че ще си въоръжен, разбира се. Не съм очаквал да тръгнеш да ме преследваш, без да си вземеш любимата играчка.
- Мисля, че така ще си осигуря известна защита, в случай че разговорът ни прерасне в престрелка.
- Едва ли.
- Е, може би двамата с теб имаме различни планове.
- Мислиш ли, че щях да се скрия на място, където можеш да ме намериш, ако не знаех точно какво ще се случи?
Той протегна ръка и взе големия сак.
- Стой!
Той пусна сака.
- Извинявай. Съдържанието е напълно безобидно, но разбирам защо може би искаш да видиш какво има вътре, преди да ми разрешиш да го извадя. Заповядай, провери.
Замислих се за момент. Нямаше как да отворя ципа на сака, докато държа револвера насочен към него, пък и ако се наведях да го отворя, щях да съм в уязвима позиция, дори ако се облегна на стената.
- Отвори го бавио. И не бъркай вътре. Може да мислиш, че си много бърз, но за мен е достатъчно да дръпна спусъка и си мъртъв.
- Разбрах. Ти не предупреждаваш два пъти.
Илайджа дръпна ципа и бавно отвори сака. Беше пълен с пачки двайсетдоларови банкноти.
- Какво е това? - попитах.
- Ти май си не само сакат, ами и сляп. Това са един милион долара.
- Да, но за какво са?
- Планът ми е да ти дам право на избор. Да вземеш торбата с пари или да се стреляме. Сега, след като ме обезоръжи, предложението леко се променя. Можеш да вземеш парите и да ме пуснеш да си ходя, или пък да ме пречукаш.
- А може да те пречукам и пак да взема парите.
Той поклати глава:
- Къщата ти е в хубав, тих квартал. Както трепери ръката ти, мисля, че ще трябва да стреляш няколко пъти, докато ме убиеш, и когато получат сигнал за стрелба, ченгетата бързо ще довтасат. Тази торба тежи повече от петдесет килограма и от момента, в който изпразниш револвера си в мен, ще имаш не повече от четири минути, преди да се появи полицията. Няма да успееш да се измъкнеш навреме с парите.
- Мога да се обадя в полицията и да те предам. Може би удовлетворението да видя как си получаваш заслуженото за мен е по-ценно от парите.
- Ще трябва да ме застреляш. Нямам намерение да влизам в ареста. Ако се опиташ да се обадиш на полицията, ще те нападна и ще си принуден да ме гръмнеш, иначе ще те пребия до смърт с голите си ръце, което ще ми достави огромно удоволствие.
- Да, и аз не те харесвам. Но защо искаш да ми дадеш един милион долара?
- Не ти ги давам. Искам да купя нещо. Когато вземеш торбата и ме пуснеш да си ходя, ще ми дадеш нещо, което цениш, а аз точно това искам. Не ме интересуват парите. - Илайджа изскърца с изкуствените си зъби, докато говореше. - Откраднах повече, отколкото мога да изхарча. Повече, отколкото мога да изпера. Аз не крада от необходимост. Заровил съм увити в найлон пачки на места, които вече съм забравил. Искам да ми продадеш частица от себе си, която смяташ за твърде ценна, за да я мърсиш с моята помия. Готов съм да дам един милион долара само за да те видя как оставаш тук и не правиш нищо, докато аз си тръгвам през парадния вход.
- Тъпак. Ти си абсолютен тъпак. Аз съм почти на деветдесет. Как можеш да мислиш, че съм чист, когато съм водил толкова мръсен живот. Ако е имало нещо от мен, което да е останало неомърсено след трийсет години полицейска служба, то бе оцапано преди три години, когато ми се досра и за първи път не успях да стигна навреме до тоалетната. Мислиш ли, че ми дреме за достойнството ми? Отдавна съм се излекувал от него. През последните няколко месеца извършвах всякакви унизителни физиологични дейности пред публика от непознати.