Выбрать главу

Бях на правилната страна във войната срещу нацистите и се надявам, че ще бъда запомнен с това, ако някой изобщо си спомня за мен. Когато бях в полицията, прекрачвах закона, за да наказвам мръсници, които нараняват беззащитни жени и деца. Но много добре знам чии интереси защитава полицията и кой има най-голяма полза от върховенството на закона и социалната стабилност. Не съм аз човекът, който ще величае по­лицейската професия. Ако ме беше грижа за правилата, щях повече да се старая да ги спазвам и нямаше да оставя Чарлз Грийнфийлд да се измъкне със своя дял от твоя банков обир.

- Ти не издаде Грийнфийлд, защото се страхуваше от не­справедливо отмъщение, а работеше за хората, които щяха да извършат такова отмъщение. Принудих те да осъзнаеш лице­мерието на собствената си позиция; гротескното тесногръдие на собствената ти институция.

- Да, осъзнах го. И продължих да работя в полицията още дванайсет години - отвърнах. Животът опръсква с кал всич­ки ни. Но моите действия не са причинили смъртта на трима протестиращи за граждански права. Това е нещо, което нико­га не бих искал да тежи на съвестта ми.

Той направи гримаса:

- Аз не съм причинил смъртта на тези хора; просто напра­вих така, че да се случи в удобно за мен време. Не съм доба­вил нито един продукт в повече към врящата чорба на враждебност и фанатизъм в този град; просто малко поразбърках тенджерата. Човекът, на когото платих, дори не е стрелял. Твоята организация уби онези демонстранти. И виновниците дори не бяха наказани.

- Разследващите не откриха главния виновник за стрелба­та.

- Колко време ти трябваше, за да намериш полицая, когото подкупих? Десет минути? Разследващите не го ли откриха?

- Изгоних го от града.

- Можеха да го издирят, ако искаха. Освен това можеха да открият кои са стреляли. Достатъчно е било да вземат оръжи­ята на всички полицаи, присъствали на местопроизшествие­то, и да ги помиришат, за да разберат с кои от тях е стреляно наскоро.

Имаше причини това да не може да стане толкова лесно; сигурен бях. Но не си спомнях тези причини, затова казах:

- Може би.

- Освен това какво щеше да стане, ако стачката срещу „Клъдж фрейт“ не беше потушена с полицейско насилие? Зна­еш ли, че за три седмици Клъдж смени всички стачкуващи? Малцината протестиращи се опитваха да спрат дейността на една фирма с напълно комплектован персонал. Стачниците вече бяха уволнени. И всички назначени на тяхно място бяха черни, работещи за същите надници, срещу които стачкуваха протестиращите. Накрая стачните постове щяха да се отка­жат. Аз ги спасих от провал. Превърнах ги в символ на нещо. Без моята намеса каузата щеше да бъде загубена.

- Не мисля, че Лонгфелоу Малой искаше да бъде символ.

- Кой?

- А Андре Прайс? - попитах. - Поне неговото име спомняш ли си?

- Ако има значение, с този обир сринах една огромна, жес­тока наркоимперия.

- Която скоро ще бъде заместена с нова, най-вероятно от хората, които са ти издали местоположението на първото скривалище.

Той вдигна леко вежди. Не беше очаквал да се досетя за тази част.

- Ти си по-добър детектив, отколкото изглеждаш. Но да, когато отстраниш един злодей, веднага се появява друг.

Кимнах:

- А когато отмъкнеш всички пари от един банков трезор, скоро пак го напълват.

Той размърда краката си на пода, присви очи от болка, ко­гато ги сви.

- Чашата е наполовина пълна или чашата е наполовина празна - отбеляза.

- Искам да знам само едно. Защо мен? Защо забърка мен в тази каша с наркодилърите?

- Защо не? Единствената причина да правя нещо тия дни, е просто за да си намирам занимание. Знаеш, че ако спреш, спи­раш завинаги. Освен това ми беше любопитно да видя какво ще направиш, когато хората на Кеш ни нападнат въоръжени.

- Можеха да ме убият.

Той сви рамене:

- Не ми дреме. Не те харесвам.

Това ме накара да се засмея.

- В някои отношения двамата с теб страшно си прилича­ме - казах му.

- И двамата сме старци. Ти цял живот си се опитвал да бъ­деш силен, а сега се разпадаш. Аз цял живот се опитвам да бъда като дим, а сега се разсейвам във въздуха. Ти прекара живота си в опит да въведеш ред, в един свят, в който цари пълно безредие. Аз прекарах живота си опитвайки се да от­мъстя на един жесток свят. В света продължава да цари без­редие и жестокост, но ние правим все същото, защото това, което правим, е това, което сме. Такъв е животът. И така, ще ме убиеш ли, или ще ме оставиш да си ходя.