Не виждах начин да го заловя жив, а мъртъв не ми трябваше. Исках историята му. Исках светът да узнае какво е извършил и че аз съм този, който го е хванал. Но може би на света не му дремеше. Светът дори не знаеше, че той съществува. И в края на краищата, историята му не струваше един милион долара.
- Не беше прав за мен, когато каза, че жестокостта не отслабва с годините. Преди време бих отнесъл шибаната ти глава просто ей така, за принципа.
- Жестокостта не отслабва - отвърна той. - Но принципите изобщо не са толкова трайни.
- Изчезвай от къщата ми - изръмжах. - И остави сака.
42
2009
Ослушвах се известно време за слабичкия мотор на хондата, но след като не чух бръмчене няколко минути, си спомних, че съм пооглушал и не чувам звуците във високия регистър, затова се дотътрих с проходилката по коридора и надникнах през главната врата.
Колата я нямаше.
Набрах главната централа на полицията на „Поплар“ 201 от евтиния си пластмасов телефон и поисках да ме свържат с Ратледж Наркотици.
- Ратледж, „Наркотици“ - каза, когато вдигна.
- Да си си изгубил нещо?
- Да, мамка му! Няма ми проклетия мобилен телефон. Ти ли ми го открадна? Защо си ми откраднал телефона?
Причината беше доста смешна. Седях до Ратледж на дясната седалка на цивилната му кола и той обясняваше с големи подробности защо Куентин Тарантино е по-добър режисьор от Сам Пекинпа. Изобщо не ме интересуваше какво мисли за киното.
Телефонът му бе пъхнат при поставките за чаши между нас и мисля, че го взех, защото ми беше любопитно как работи - как е възможно да набереш номер от телефон без копчета? Как е възможно да се свържеш с интернет без кабел? Предполагам, че съм се объркал или разсеял и без да искам, съм го прибрал в джоба си, вместо да го върна.
Съвсем неволно. Честен кръст!
Обаче апаратът все още бе у мен, когато се качих в буика, за да отида да проверя старата си къща, и това ми напомни как Илайджа бе използвал подобен интернет телефон, за да подмами Карло Кеш, и за програмата, с която Текила обясни, че човек можел да намери айфона си. И така, когато видях колата на Илайджа паркирана на алеята ми, на място, където знаех, че отникъде не може да я види, най-логичното, което ми хрумна, бе да залепя телефона с тиксо под бронята, за да може Ратледж да открие негодника, ако на мен ми се изплъзне.
Не беше случайно, че имах руло тиксо в жабката на буика. Винаги държах руло тиксо в жабката. Тиксото е велика сила.
Казах на Ратледж:
- Можеш ли да направиш оня фокус с компютъра и да го проследиш?
- Мисля, че да. Моят е с „Андроид“, не е айфон, но има подобно приложение.
- Нямам идея какво означават тези думи.
- Вероятно мога да го проследя.
- Тогава действай сега.
- Зает съм, Бък. Някакви минувачи са забелязали труп в реката и трябва да отида да проверя дали е Карло Кеш.
- Прати друг и потърси телефона си.
- Защо?
Ако кажех на Ратледж, че съм пуснал Илайджа да си тръгне, щеше да ме засипе с куп въпроси, на които не бях сигурен, че ще мога да отговоря, без да спомена за единия милион долара.
Разбира се, дори да не му кажех за парите, ако детективът залови крадеца жив, имаше голяма вероятност да разбере за милиона, но така поне Илайджа щеше да е жив, да е в ареста и да говори.
Дори не бях сигурен, че Ратледж ще тръгне да гони обирджията, ако му кажа цялата информация. Можеше да припише убийството на Карло Кеш на някого от бившите му подчинени и беше много по-лесно да представи случая като обикновено убийство за наркотици, отколкото да обяснява пред съдебните заседатели за Илайджа. Някои ченгета харесват странните, заплетени случаи, но повечето просто бързат да се приберат вкъщи за вечеря.
- Довери ми се, трябва да намериш телефона си, преди да правиш каквото и да било друго - казах му
- Добре, Бък.
- Сериозно, Ратледж. Не съм луд, само частично изкуфял. Имам основателна причина да го казвам.
- Ще го имам предвид.
- Проследи телефона веднага. Направи го приоритет.
- Ще се заема. А ти се пази.
Затвори.
Не знаех дали ще проследи телефона или не, но реших, че съм си заслужил парите.
43
2009
Имаше време, когато можех просто да извлека сак, пълен с пари, от къщата и да го метна в колата си, но вероятно от петнайсет години не бях в състояние да направя такова нещо.