Извадих всички пачки на пода. Седнах на сгъваемия стол на Илайджа и напъхах колкото мислех, че мога да нося, обратно в сака. После го занесох до колата, като бутах проходилката напред и се облягах на нея. Изсипах парите в багажника, върнах се в къщата и повторих процеса.
Направих седем курса, което означава, че съм носил по седем-осем килограма плюс теглото на сака. Два пъти спирах да пуша и да си почивам. След като прехвърлих всички пари в багажника, отново ги прибрах в сака.
Нямаше много неща, които бих могъл да направя с парите. Нямах нужда от скъпи коли и не възнамерявах да впечатлявам бляскави красавици. Не се интересувах от технологичните джаджи или от луксозни дрехи. Нямаше да обиколя света; седенето в самолет за десетчасов полет вероятно щеше да предизвика съсиреци в кръвта ми, а дори и с проходилката не бях достатъчно стабилен за разходка по плажа или по хлъзгавата палуба на някой круизен кораб.
Да се върнем в къщата вече не изглеждаше особено смислено. Имах нужда от ежедневна терапия, а „Валхала“ имаше Клаудия. Плюс това вече се бяхме установили там, а къщата вече не приличаше на дом. Ако здравните застраховки прекъснат финансирането на физиотерапията, предполагам, че парите на Илайджа ще помогнат да платя на Клаудия. Ако имах нужда от допълнителни медицински грижи, вече нямаше нужда да се тревожа за разходите. Като изключим това, милион долара нямаше да променят живота ми.
Но това си бяха милион долара, по дяволите!
Нямах друг избор, освен да ги оставя в колата през нощта, защото нямах идея как да ги пренеса във „Валхала“. При толкова много пари в буика отвън, почти не можах да спя, и това, че Роуз отказваше да ми говори, допълнително ме измъчваше. Нощта обаче мина без инциденти.
На другата сутрин взех ключовете, отидох в най-близкия клон на „Уелс Фарго“ и поисках да ми дадат най-големия сейф, който имат. Платих таксата и уредих Уилям да получи достъп до касетата, след като представи смъртния ми акт.
Един служител на банката домъкна тежкия сак от колата до частния сейф, после ме остави сам пред касетата. Никой не задаваше въпроси, защото не им влизаше в работата. След като свърших, затворих сейфа и извиках служителя. Изнесох празния сак от трезора и той заключи след мен.
Чувствах се добре. Все пак няма по-сигурно място да държиш голяма сума пари от съвременен банков сейф.
НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ
Спомням си деня на встъпване в зрялост на Браян. Трябваше да вържа вратовръзката му, защото той не знаеше как. Ето речта, която произнесе. Аз не съм му помагал, когато я е писал, но мисля, че жена ми се е намесила. Или пък равинът:
Приятели, роднини и членове на нашата общност, уважаеми равине Абрамски, мамо и тате,
днес празнуваме встъпването ми в зрялост според еврейската религия и благодаря на всички, че сте тук да споделите с мен този важен момент. Днес е ден на голяма радост, но и тежък ден, защото поемам нови задължения и отговорности - да се моля и да спазвам мицвата[15].
И когато се нагърбвам с бремето на еврейското пълнолетие, съм длъжен да си спомня, че днес не е радостен ден за всеки. Трима чернокожи демонстранти, които протестираха срещу работодателя си експлоа- татор с надеждата да извоюват по-честно заплащане и по-добър живот, сега лежат в болницата, надупчени от куршуми и се борят за живота си. Други трима загинаха от ръцете на полицията. Тук, в Америка.
Тук, в Мемфис.
Главата от Тората, която прочетохме днес, разказва как Авраам не е успял да убеди Бог да не изпепелява древните градове Содом и Гомор и да не избива всичко живо там. Затова днес е подходящ ден да поговорим за справедливостта и за това какво означава тя за евреите.
По-късно тази година някой друг хазан[16] ще ви изпее Песента на Мойсей - последните свещени думи, които великият пророк е предал на израилтяните, преди да навлезе в пустинята и да умре.
В това велико послание Мойсей обяснява Божията философия за справедливостта: „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието – казва Бог. - Ногата им с време ще се подплъзне. Защото близо е денят на погиването им, и приготвеното за тях наближава. “
Защото няма друг бог освен Хашем! Той създава живот и Той носи смърт. Той ранява и Той лекува. И няма сила на Небето и на Земята, която да спаси осъдените от ръцете Му.
Днес тук празнуваме, но нека не забравяме, че животът ни няма да бъде само - или дори в по-голямата си част - празници. Cmemtme отвън са покрити с паметни плочи, на всяка от които е записано име и дата на една загуба, на една трагедия. Днес празнуваме, защото знаем, че скоро ще страдаме. Да се надяваме, че страданието ни няма да бъде толкова мъчително, колкото на братята ни в Европа, подложени на нацисткия геноцид, или на негрите, които днес бдят за ранените си другари, но въпреки това ще изпитаме болката.