Фран се разхлипа.
- Доволен ли си? - измърмори Роуз. - За какво беше нужно това?
Пъхнах ръце в джобовете на якето „Мембърс онли“, което носех, въпреки че беше доста топло.
- Нали постоянно повтаряш, че трябва да говоря за чувствата си. Ето, опитвам се да обясня.
- Ти не говориш за чувства. Това е просто ужасно.
- И аз така мисля. Затова се опитвам да не говоря за него.
За няколко минути настъпи тишина. Погледнах купчинката камъни, които бяхме натрупали върху надгробната плоча, и се опитах да си спомня какво символизират, но не се сетих.
- Защо сте го кръстили Браян? - попита Текила. - Никога не съм чувал за евреин, който се казва Браян.
- Мисля, че е ирландско име - каза Фран.
- Така звучи. Защо сте дали на детето си ирландско име?
- Браян беше един мой приятел, който загина - обясних.
- Полицай ли? - попита Текила.
- Не. Беше във взвода ми. Бяхме на новобрански лагер във Форт Бенинг, в Джорджия. Той стоеше до мен и един заблуден куршум го улучи в лицето.
- И си кръстил сина си на него?
- Да. Защо не? Браян беше добро момче. И името е хубаво.
- Баща ти е починал, когато си бил малък, нали?
- Бях на шест. - Посочих по-старата част на гробището. - Погребан е там някъде.
- Как се казваше той?
- Арнолд.
- Защо не кръсти сина си на него?
- Защото не исках да си спомням за покойния си баща всеки път когато го погледна. Ти би ли кръстил своя син на баща си?
- Не. Не искам синът ми да бъде еврейското момче със странното ирландско име.
- Много си чаровен - измърморих.
- На дядо си се е метнал - отбеляза Роуз.
НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ
Между другото, ето защо се казвам Барух:
Означава „благословен“.
Даниел Фридман
He поглеждай назад
Daniel Friedman
DON'T EVER LOOK BACK 2014
Марин Загорчев, превод, 2014