— Без съмнение, това е правилно. Но май не съм забелязал Настя да е много плашлива. А ти?
— Аз пък съм забелязвал — кимна Юра. — Тя е голяма страхливка и сама си го признава. Но това е така, защото е по-съобразителна от нас с теб, предвижда ситуацията с пет хода напред и веднага й става ясно какви неприятности могат да я сполетят.
— Както се казва, от ума си тегли.
— Знаеш ли какво, Юра? Че ние забравихме за Стасов.
— Защо да сме забравили? — учуди се Коротков.
— Колобок каза, че нямало с кого да ни замени, а не искал да въвлича странични хора в тази авантюра.
— Николай, престани да си ги измисляш.
— Какво пък. Колобок няма да разбере нищо. Ще обясним на Стасов, че трябва да се помогне на Настя. Той няма да ни откаже, сигурен съм.
— Да, и веднага ще хукне да й разказва.
— Че ние с теб да не сме хукнали? — намръщи се Селуянов.
— „Ние с теб“ — иронизира го Коротков. — Ние с теб си седим тук и с всички сили се борим с желанието си да споделим с нея. Не е ли така? Но ние сме двама и един друг се възпираме. А той? Ще се поколебае около пет минути и ще й го издрънка.
— Можем да го помолим да не го прави — настояваше Коля. — Той е професионалист, трябва да ги разбира тези неща. А от друга страна, Стасов е частен детектив, за него нашите правила не важат. Когото му е посочил възложителят, него проследява. Друго не го интересува.
— И какво ще отговаря, ако го сгащят. Ще го стиснат за врата и ще го заставят да покаже контракта с възложителя, съгласно който му е поръчано да проследи Минаев. Не, приятелю, тази работа си е гола вода. В никакъв случай!
— Почакай малко, Юрка, защо бързаш да режеш от корен гениалните ми идеи? Ами, ако той има контракт?
— Да не би ти да го сключиш този контракт? — насмешливо попита Коротков.
— Ти само гледаш да се будалкаш — обидено измърмори Селуянов, отпивайки от горещия чай. — Майтапчия...
% % %
Настя обожаваше да чертае таблици и схеми. Тя лошо възприемаше информацията, изложена в свободна и разлята форма, когато непрекъснато й се налагаше да се връща към началото на текста, да прелиства страниците назад и да търси с поглед необходимите абзаци и думи. А разпределена по колонките на таблиците или по квадратчетата на схемите информацията ставаше нагледна и леко се поддаваше на анализ.
През целия ден след сутрешната си разходка със Заточний тя бе изучавала материалите по престъпленията на палача, вмъквайки в таблиците маса различни сведения от мястото и времето на убийството до следите, открити на местопрестъплението.
Надвечер всички таблици и схеми бяха съставени. Настя ги разположи на пода по средата на стаята, седна, подвивайки крака, и започна да обмисля получения резултат.
Според времето не можеше да се определи никаква система. Четирите убийства бяха извършени в различно време от денонощието. Според мястото — също нищо повтарящо се. Но като че ли по начина имаше над какво да се замисли. Всичките четири жертви бяха удушени, при това не с голи ръце, а с връв. Какво ги обединяваше?
Личността на жертвата? Нищо общо, освен това, че следите на потърпевшите някога са били намерени на местата, където са били извършени тежките престъпления, останали неразкрити. Но този факт не подлежеше на анализ, тъй като именно от него бе започнало всичко. Какво още?
Още един любопитен факт. Нито на едно от местата, където бяха намерени жертвите на палача, обстановката практически не беше нарушена. Казано на разбираем език — нито при един от четирите случая нямаше следи от борба. Това би могло да означава, че потърпевшите въобще не са били убити там, където впоследствие са били открити труповете им. Втори вариант — потърпевшите са познавали добре убиеца-палач, нищо лошо не са очаквали от него и доверчиво са се обръщали с гръб.
Настя се пресегна за таблицата, в която бяха вписани данните за времето на настъпване на смъртта (според преценката на съдебните експерти) и времето на намирането на труповете. След това взе друга таблица, където бяха посочени местата, в които бяха открити жертвите на палача. Питаше се би ли могло да се получи така, че в интервала от времето на настъпването на смъртта до намирането на трупа покойникът да бъде преместен и да бъде оставен на мястото, където е бил намерен?
В първия случай трупът беше открит двадесет минути след убийството. При това на място, където в този момент наблизо е имало не по-малко от сто души. За двадесет минути беше изключено да се пренесе трупът покрай толкова много хора.
Във втория случай смъртта беше настъпила в десет часа сутринта, а трупът е бил открит в избено помещение в три и половина следобед. Да се товари и се превозва труп посред бял ден, също изглеждаше малко вероятно.