В третия случай трупът на убиеца на депутата и на цялото му семейство беше открит в жилището на самия потърпевш. Убитият беше млад човек, беше водил безразборен живот и неговото отсъствие бе направило впечатление твърде късно. Към момента, когато са отворили жилището му, той бил мъртъв от около четири дена и било трудно да се установи точния час на настъпването на смъртта. Но ако този човек бе убит някъде на друго място, а след това са докарали трупа му и са го внесли в жилището, то това не би могло да стане съвсем безшумно. Нещо повече — не би могло да стане през деня. „Може би през нощта? Но през нощта дори и най-малкият шум се чува ясно... Трябва да се обадя и да уточня разпитвали ли са обитателите на сградата по този въпрос“ — отбеляза си Настя.
И четвъртият — последен случай. Този път жертва на палача се оказал човек, който съдейки по всичко, бе извършил жестоки убийства на самотни старци. Трупът му бил намерен рано сутринта на една детска площадка, а смъртта била настъпила около два часа след полунощ. Нищо особено, ако до трупа не били намерени няколко фаса и експертизата не бе доказала, че по тях има следи от слюнката именно на убития. Излизаше, че преди да бъде убит, той си е седял на тази площадка и спокойно си е пушел. Едва ли палачът е бил толкова предвидлив, че да вземе цигарените угарки от истинското местопрестъпление и да ги подхвърли до пълния с пясък трап на детската площадка. „Разбира се, на този свят всичко би могло да се случи...“
Настя си вписа още една бележка в тефтерчето: „Да попитам търсили ли са микрочастици от дрехите на убития по пейчиците.“ Ако той действително бе седял известно време на някоя от малките пейки, то непременно щеше да има следи от дрехите му. А може би не бе седял, а се бе разхождал напред-назад. В такъв случай пък би трябвало да останат многобройни следи от насложени една върху друга стъпки.
Тя извади от папката ксерокопие от протокола за огледа на местопроизшествието. Не, за многобройни следи от обувки нямаше нито дума. Следите били в нормално количество и били открити по цялото протежение от края на площадката до декоративната гъбка, където било открито тялото. Там имало и много други следи, но върви, че разбери сега кои от тях принадлежат на убиеца. „Колко угарки са били намерени? Шест. За да се изпуши една цигара, отиват от пет до седем минути. Значи общо прави около тридесет-четиридесет минути. Плюс интервалите между отделните цигари — значи трябва да се прибави още около половин час. Излиза, че потърпевшият е прекарал на площадката минимум час. И при това е седял. Трябва да има следи от дрехите му.“
При всички случаи се оказваше, че жертвите на палача са били убити именно там, където са били открити труповете им. Въпросът бе, защо са позволили да бъдат удушени, без да окажат каквато и да била съпротива?
Като охкаше и се държеше за кръста, Настя се изправи на крака. Трябваше да звъни и да си изяснява детайлите. Александър Семьонович Коновалов й бе дал телефонните номера, позвънявайки на които би могла да поиска всички необходими й данни.
В кухнята Алексей с увлечение четеше някакъв детективски роман, като периодично бръкваше в плетеното панерче, пълно с кашкавалени пръчици.
— Огладня ли? — попита той, без да откъсва очи от книгата.
— Още не съм. Отивам да разоря нашия оскъден семеен бюджет. Може
ли?
— Давай. А по какъв начин?
— Трябва да проведа няколко извънградски разговора.
— Ъхъ — измуча Алексей, прелиствайки страницата. — Звъни си. Нали ще ни изпратят сметките чак след месец.
— Да не би да забогатеем за един месец? — полюбопитства Настя.
— Не знам. Може би най-сетне ще ми дадат заплата. Обещаха поне. Вземай телефона и изчезвай, че съм стигнал до най-интересното място. Ако поискаш да вечеряш, извикай ми.
Настя отмъкна апарата с дълъг кабел в другата стая и плътно затвори вратата, за да не пречи на мъжа си да узнае кървавата тайна.
След около половин час нещата се поизясниха и това само потвърди първоначалния й извод, че всичките четири жертви са били убити от палача там, където са били намерени телата им. Излизаше, че и четиримата са имали общ познат. Човек, когото те са познавали, от когото не се страхуват и спокойно го допускат близо до себе си. И дори се обръщат с гръб към него. Проверката на този факт изискваше много време — трябваше да се съберат сведения за кръга от познати на четиримата и да се намери тяхната пресечна точка. С такава обемна и отегчителна работа в днешно време малко хора се заемаха. „А-Б“-то на детективската работа бе останало в миналото и беше почти забравено.