Настя отново се върна в кухнята, запали газовия котлон и сложи чайника.
— Не пий кафе преди вечеря, ще си развалиш апетита — промърмори Алексей, все още забил нос в детективския роман.
— Ами че аз ще пукна от глад, докато се начетеш — възмути се тя. — И това ми се наричало съпруг. Защо се ожени за мен?
— Как защо?
Алексей най-сетне вдигна глава и се втренчи в нея с иронично учудване.
— За да ти чета книжките. Я виж колко ги имаш и почти всички са криминалета. А пък аз ги обожавам. Не мога да ги изчета и до пенсия. И колкото по-бързо те уморя от глад, толкова по-скоро тази разкошна библиотека ще остане за мое лично ползване. Добре де, стига си хленчила. Ей сега ще ядем.
Настя го съжали.
— От мен да мине. Можеш да си четеш още петнадесет минути. Аз
сама ще се оправя.
— Не!
Алексей веднага затвори книгата и уплашено скочи.
— Искам да поживея още. Сигурно ще приготвиш нещо такова, от което няма начин да не се отровя. Почти цяла година живеем заедно, а ти така и не се научи как правилно се пържат картофи.
— Тогава, заповядай — зарадвано отвърна Настя, като мигновено зае освободилото се място и грабна книгата, която той току-що бе чел. — Татяна Томилина. Коя пък е тази?
— Не я ли знаеш? — изненада се Алексей. — Тя е жената на твоя Стасов.
— Но нейната фамилия е Образцова. Това да не й е псевдонимът?
— Ами, да.
— И как пише? Бива ли я?
— Че прочети я. Ще ти е от полза.
— Сериозно, Альоша, как е? Четивна ли е?
— Повече от четивна. Класическо детективско четиво без всякакви ужасии и порносцени. Има тайна, има интрига, има напрежение, а към края — и развръзка. Само че финалите й най-често са тъжни. Едни такива безизходни.
— А ти какви ги искаш? Бурно да възтържествува справедливостта и в края разобличеният престъпник да поиска вода и хрипливо да рече: „Вие победихте. Записвайте признанията ми“?
— Ами, да... Нещо от този род. Много ми се иска добрите да победят.
— Скъпи мой, Татяна е следовател. На кого друг, ако не на нея, най-добре й с известно, че пълна победа на добрите в наше време почти никога не се случва. Тя пише не за това, което само с чувала, а за това, което знае от собствения си печален опит.
— Не — заинати се Алексей, като ловко режеше рибата на парчета и я оваляше в брашно и яйце, — в този жанр има закони. Има закони и в литературата като цяло. Литературата не бива да бъде точно отражение на реалния живот, инак защо въобще ще е необходима. Ако в книгата всичко е такова, каквото е в живота, защо да я четеш? Можеш просто да погледнеш през прозореца и да видиш същото нещо. В криминалето не трябва да се описва как пияният чичо Вася заради бутилка водка се е сбил с пияния чичо Петя и го е утрепал. Защото в живота тези пияни чичковци се бият всеки ден, нищо необикновено няма в това убийство и то не е интересно никому. Макар че от гледна точка на реалното отражение на действителността трябва да се описва именно такова убийство, като най-често срещащо се. Помниш ли как ни учеха в училище? Отражение на типичното в типични обстоятелства. Реализъм. На кого е нужен този реализъм? Всеки ден телевизорът е препълнен с него. А пълната и безапелационна победа на доброто над злото не е нещо типично за нашите условия. Ето за това искам да чета. За поддръжка на бойния си дух.
— Май прекалено много се разгорещи — усмихна се Настя. — Впрочем, може и да си прав. В класическия детективски роман наистина се описва необикновено, рядко срещащо се престъпление. Е, да кажем, че не е рядко, но поне не се случва всеки ден. Никой не пише за банални убийства, в които няма загадка и интрига. А баналните престъпления са повече от половината.
— Точно така — поде Алексей. — Ти някога замисляла ли си се защо уестърните се ползват с такава бясна популярност? Защото в тях има лоши момчета и добри момчета. И добрите непременно побеждават лошите. А зрителят се радва, на него му е приятно, че хората на които симпатизира, са се оказали на висота и са победили. Доброто е възтържествувало.
— Господи! — въздъхна тя, — в теб се е събудил морализаторът. Какво ли ме очаква занапред?
— Занапред те очаква изумителен пържен шаран с гарнитура от задушени зеленчуци. И остави, моля ти се, на мира книжката ми, защото няма да я получиш, докато не я дочета. И не ме гледай като заек боа, няма да ме размекнеш. Ако искаш да усетиш своята социална полезност, почисти морковите и ги настържи на едрото ренде. Това е единственото нещо, което мога да ти поверя, защото тук не можеш да развалиш нищо, освен маникюра си.