С всяка изминала минута апартаментът се харесваше на Антон Андреевич все повече и повече. Към края на разглеждането му той вече копнееше да живее в него.
— Е, а сега да поговорим за парите — поде делово. — Колко искате за ремонта? Разбира се, трябва да се вземе предвид първо, че не сте го правила днес, тоест живяла сте известно време в ремонтирания си апартамент, и второ, тук всичко е направено по ваш вкус и на нас ще ни се наложи да вложим пари, за да променим това-онова.
— Платих за него двадесет хиляди долара.
— Охо! Златничък ви е излязъл! — подхвърли съпругата му. — Вие да не би нарочно да сте избирала най-скъпата фирма? Ние бихме извършили такъв ремонт най-много за десет хиляди. Ти само си помисли, Антон, на нас сега ще ни се наложи да се охарчваме заради това, че нашата съседка не си е направила добре сметката. Не знам, не знам... — поклати колебливо глава тя.
— Съгласна съм на десет — тихо рече Ира. — Разбира се, не сте длъжни да ми предплащате. Щом смятате, че струва десет хиляди, нека бъде така.
— Отчитайки това, което току-що ви казах, ние сме готови да ви доплатим не повече от шест хиляди — строго произнесе Минаев и с удоволствие си отбеляза, че жена му блестящо си бе изиграла ролята. — Ще ни се наложи да подменим всичките плочки в банята и кухнята. С моята съпруга не понасяме розовия цвят. Пък може би и нещо друго.
— Разбира се — още по-тихо отвърна Ира. — Щом сте съгласни да направим размяната, нека бъдат шест хиляди. Когато Анютка отиде да си играе, направо ми се преобръща сърцето. Не мога да я спирам да общува с приятелките си, а невинаги имам възможност да я придружавам. Побърквам се от тревоги, разбирате ли? Нека бъдат шест хиляди долара, само и само да се преместя във вашето жилище.
За някаква частица от секундата на Минаев му стана жал за Ира. Според неговата преценка, ремонтът струваше точно толкова, колкото бе дала за него. Безусловно струваше. Щяха да измамят тази мила жена с цели четиринадесет хиляди долара. Разбира се, никакви плочки нямаше да сменят, защото тези бяха много красиви. И въобще, едва ли щяха да похарчат дори и копейка за някакви промени. Ако се наложеше все пак нещо да се промени, той и сам би могъл да го направи, защото беше сръчен.
Антон Андреевич тръсна глава и побърза да прогони съжалението си. „Всеки трябва да си гледа изгодата. На кого му трябва размяна? На нея. Тогава да си плаща.“
Договориха се в най-близко време да подпишат всички необходими документи и се сбогуваха.
% % %
Настя не обичаше партизанщината в работата. Тя нямаше склонност към индивидуални авантюристични действия и винаги помнеше, че началниците затова са началници, за да се съветваш с тях и да им искаш разрешението. Особено пък, ако имаш за шеф човек като Виктор Алексеевич Гордеев. Няколко пъти бе опитвала да действа на своя глава, но от това не бе излязло нищо добро. Затова, прекарвайки неделната нощ в размисли за Павел Сауляк, в понеделник сутринта веднага се отправи към полковник Гордеев, за да сподели с него съмненията си.
— Известна ни е неговата фамилия в новите му документи и можем, разбира се, да го обявим за издирване, но...
— Това смущава ли те? — запита Виктор Алексеевич.
— Не съм сигурна. Не съм сигурна, че палачът е Сауляк. Бих искала да го намеря и да си поговоря с него.
— Интересно за какво? — сбърчи вежди полковникът. — Ще го питаш дали не е убил четирима души? Той, естествено, ще ти каже, че не ги е убивал. И после?
— Бих намерила за какво да разговарям с Павел. Например за неговата възлюбена Маргарита Дугенец. Бих измислила и как да проверя дали съмненията ми са основателни. Разберете, Виктор Алексеевич, ако Сауляк е палачът и ако ми се удаде да го извикам в Москва преди той да реализира намеренията си, то в най-лошия случай поне ще го спрем. Павел има на сметката си три жертви и според моите предположения му предстоят още три.
— И ти дори си представяш къде именно ще стане това?
— Представям си. Ако, разбира се, не греша в главното. Но на нас не ни стигат силите да покрием три огромни области в Русия. Още повече, аз съм сигурна, че убиецът не остава повече от денонощие там, където е извършил престъплението. Той е някъде встрани, след това пристига в дадения град, бързо открива жертвата си, убива я и незабавно се връща обратно в базата си. Ако все пак обхванем тези три области, няма ли да се окажем в ситуация да търсим черна котка в тъмна стая. При това в тази стая няма котка.