Минаев взе листа, подаден му от Игор, прегледа го набързо и се засмя.
— Боже мой! Кой би могъл да си го помисли! Ех тази Ирочка!
Стасов затаи дъх. Засега нещата се нареждаха добре. Именно на такава реакция беше разчитал.
% % %
Очарователната съседка, предложила на семейство Минаеви размяна на жилищата, си бе наела частен детектив!
„Ама че чудеса! А нямаше вид на такава...“
— И какво искаше да установи вашата възложителка чрез наблюдение над мен? — развеселен запита Минаев, небрежно захвърляйки договора на масата.
— Доколкото разбирам, нея я безпокои въпросът за доплащането, за което сте се споразумели. Ирина Вениаминовна ми обясни, че цените на жилищата ви съществено се различават, и вие трябва да й доплатите известна сума на ръка извън рамките на официалните документи. И тъй като тя нищо не знае за вас и не е сигурна дали може да ви се довери, помоли ме да установя кой сте и не сте ли случайно някакъв мошеник. Не се ли занимавате с някакви незаконни операции. И въобще честен човек ли сте.
— Е, установихте ли?
— Антон Андреевич, предвид на това, че вече знам кой сте и къде работите, въпросът отпада от само себе си. Струва ми се, че ако сам бяхте казал това на Ирина Вениаминовна, тя не би започнала да си харчи парите за моите услуги.
— Че какво — великодушно рече Минаев, — радвам се, че недоразумението бе разрешено в посока на взаимното удоволствие. Смятам, сега с чиста съвест можете да докладвате на Ирочка, че не възнамерявам да я мамя и тя ще получи всичките си пари до копейка. Надявам се, че и вие не се съмнявате в това.
— Ни в най-малка степен — увери го Стасов. — И ви благодаря, че ми спестихте сили и време, тръгвайки на директен разговор с мен. Това е достойна постъпка за един мъж.
Изведнъж Стасов леко се измени в лице, сякаш го бе осенила някаква догадка.
— Антон Андреевич — колебливо рече той, — това, което чух от вас, ме накара да погледна с други очи на някои неща. Може ли да си поговорим насаме?
Предложението му не се хареса на Минаев. „Какво означава насаме? Защо? Какви тайни би могло да има между мен и този бивш подполковник?“
— Игор, провери ли за оръжие?
— Тъй вярно, Антон Андреевич. Оръжие няма.
— Добре, оставете ни.
Тримата юначаги недоволно се спогледаха и излязоха от стаята. Минаев и гостът му останаха сами.
— Е, какво сте си наумил?
Стасов напрегнато мълчеше, сякаш събираше мислите си. Най-сетне се реши.
— Разбирате ли, както навярно сте забелязал, аз ви наблюдавам вече трети ден. И през тези дни видях нещо любопитно. Това нямаше особено значение за мен, тъй като не знаех, че работите в контраразузнаването. Но сега, след като вече разбрах, струва ми се, че трябва да ви го съобщя. Вас ви следят, Антон Андреевич. Нямам обаче предвид себе си.
— Следят ли ме?
Минаев рязко спря да се разхожда из помещението и впи очи в него.
— Кой ме следи?
— Ако ми разрешите да си взема куфарчето, ще ви покажа едни снимки. Още първия ден забелязах тези хора и за всеки случай ги фотографирах.
Предвид поръчението, което получих от Ирина Вениаминовна, аз сметнах, че ако ви следят, то това би могло да бъде в резултат на вашите конфликтни отношения с криминални субекти. И ако вие сте въвлечен в подобни отношения, бихте могъл да се окажете не съвсем честен човек. Затова аз отделих известно внимание на хората, които ви наблюдаваха, за да си изясня с какво се занимават.
Стасов понечи да се надигне от креслото, но Минаев го спря с властен жест. Антон Андреевич дори и в този момент не искаше да загуби преимуществото си на погледа „от горе на долу“. И освен това имаше известни опасения относно съдържанието на дипломатическото му куфарче. Игор бе казал, че няма оръжие, но все пак... Той лично го взе, приближи се до масата и го отвори.
— На дъното му има голям плик и в него са снимките.
Генералът бързо намери плика и измъкна фотографиите. Веднага разпозна хората на Чинцов. По-младият от тях шофираше, когато Чинцов бе пристигнал за преговори извън града. А вторият — по-възрастният — придружаваше Чинцов при втората им среща преди няколко дни. Той също бе карал колата му. Очевидно този тарикат Григорий Валентинович не обичаше никак да върти волана. И двамата Чинцови лакеи бяха заснети около дома на Минаев, а също така на проспект „Кутузов“, недалеч от сградата, където генералът вчера бе ходил по работа. В кадъра бе попаднал даже автомобилът на Чинцов.