Точно в осем на подиума излязоха музикантите. Певицата, облечена в някаква умопомрачителна черна рокля с метални капси, вдигна микрофона към устните си и запя на руски популярна френска песничка. Гласът й бе слабоват и го владееше лошо, но известността на мелодията си свърши работата и на дансинга скоро започнаха да пристъпват от крак на крак няколко танцуващи двойки.
Настя си запали цигара и замислено се втренчи в тях, тананикайки си същата песен, само че в оригинал.
— Нали ми казахте, че не знаете нито един чужд език — не се стърпя Сауляк.
„Вече втори път се хваща — констатира тя. — Прогресът е налице.“
— Ами излъгах ви — отвърна, усмихвайки се безгрижно.
Искаше й се да срещне очите му, но те непрекъснато й се изплъзваха.
— И защо? Какъв е смисълът на тази лъжа?
— Това ме забавлява. Да не би да имате нещо против?
— А останалото също ли е лъжа? И присъдата за мошеничество, и новата роля?
— Виж, това няма да ви кажа. Поне засега. Съдейки по всичко, вие още не сте се научил да различавате истината от лъжата.
— А вие? Научихте ли се?
— Отдавна — засмя се Настя. — Ако ви е интересно, мога някога да ви разкажа как се прави това. А сега ще ви помоля да ме заведете да танцуваме.
— Аз не танцувам — мигновено отвърна Сауляк.
— А мен това хич не ме интересува. Можете да говорите такива неща на момиче, което не ви харесва, а иска да танцува с вас, но когато аз ви моля, вие сте длъжен да станете и да тръгнете с мен. Нещо повече, ще ви моля да бъдете мил с мен до такава степен, че ухажването ви да бие на очи. Ясно ли ви е?
— Това е изключено! Хич не ме молете.
— Грешите нещо, Павел Дмитриевич — процеди ледено Настя. — Вие сте в опасност, а не аз. И вие трябва да ми се подчинявате, а не обратното. Ще ви кажа какво ще направим сега. Ние ще танцуваме, после вие ще ме прегърнете и ще ме целунете, а аз ще ви зашлевя плесница. След това спокойно ще се върнем на масата си и тук ще ме целунете още един път, за да видят всички. И чак тогава ще седнем. Запомнихте ли?
— Аз няма да направя това — глухо каза Сауляк, облегна се на стола си, скръсти ръце пред гърдите си и затвори очи.
— Вие ще го направите, защото така трябва! И ако не разбирате защо е необходимо, ще ми се наложи да ви обясня, макар че никак не ми прилича да обяснявам такива примитивни неща на човек с вашата биография и опит.
— Какво искате да кажете? — попита той, без да отваря очи. — За какъв опит намеквате?
— За опита в работата ви с Булатников.
— Нямам намерение да обсъждам това. Още по-малко пък с вас.
— Прекрасно. Аз също не бих искала да засягам тази тема, но вие ме принудихте. Затова, още щом свърши паузата на оркестъра, ние с вас отиваме да танцуваме и да разиграем спектакъла.
— Аз няма да ви целуна.
„Отлично. Значи, да танцуваш вече си съгласен. Още една крачка по пътя към прогреса.“
— Ще ви се наложи.
— Не.
Настя протегна ръка и ласкаво погали пръстите му. Миглите му трепнаха, но очите му си останаха затворени.
— Паша — измърка сладко тя. — Моля те, миличък, направи го. Заради мен. Много те моля.
Клепачите му се повдигнаха, между рехавите ресници проблеснаха очите му, бузите му сякаш хлътнаха още повече, но устните му едва забележимо шавнаха в бледо подобие на усмивка.
— Добре. Да вървим.
Оркестърът поде нова мелодия. Пред подиума вече се бе стълпил доста народ и можеше да се танцува само с плътно притиснати тела.
Настя сложи ръце върху раменете на Павел, а той доста грубо постави дланите си върху задните й полукълба, напиращи изпод тънката й миниполичка.
— Хей, по-кротко — тихо го помоли тя. — Това вече е прекалено сериозно.
— Че аз не се шегувам. Нали сама го искахте.
— Аз съвсем не исках това и вие прекрасно ме разбирате. Длъжен сте да ме разберете.
— Погледни ме! — настоя Сауляк и Настя с някакво неприятно чувство си отбеляза, че той най-сетне бе преминал на „ти“.
Вдигна глава и се натъкна на погледа му.
— Ти го искаше — бавно и тихо заговори Павел, стискайки я все по-силно за дупето. — Ти искаше именно това, нали? Искаше го още от онзи момент, когато се целуваше днес със своя почитател в този ресторант. Целуваше се с него, а ти се искаше на неговото място да бъда аз. Ти и сега го искаш. Хайде, признай си и веднага, ще ти стане по-леко. Кажи ми, че ме желаеш.
Настя изпадна във вцепенение, подобно на онова, което я бе обхванало по време на обяда им. Ръцете й изведнъж станаха много горещи и някак слаби, струваше й се, че дори и химикалка не би могла да задържи между пръстите си. Думите вече се надигаха в гърлото й, напираха към езика и тя беше сигурна, че ей сега ще произнесе: „да, аз те желая“, че ще й олекне, и че всичко ще бъде добре — дори и отлично. Тихият му монотонен глас я омайваше, увличаше я към някаква тъмна бездна на безволието, студените му пръсти вече опипваха бедрата й под поличката...