Павел затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. Той най-добре се чувстваше именно в тази поза. Затворен и ограден от всички. Никого не виждащ и не пускащ никого в себе си, в своя свят.
— Ето, това се казва работа! — възхити се Александър Петрович. — Чудеса на дресурата. Сигурно са били циркови пудели. Ти какво мислиш, Паша?
— Да, вероятно.
Трамвай, движещ се по двадесет и седми маршрут. Два пудела. Пътували са три спирки. Двадесет и седем, две, три. След това излезли и се приготвили да пътуват обратно. Две-седем-две-три. Кодовите цифри, означаващи, че трябва колкото се може по-бързо да се върне в Москва. Нещо се беше случило и генерал Минаев информираше Павел, че присъствието му в Москва не бе само желателно, а крайно наложително. Беше се случило нещо много важно. Може би бяха открити убийците на Рита?
След като бе изпълнил поръченията на Минаев и бе отпътувал от столицата, Павел всяка вечер гледаше „Времечко“, тъй като се беше уговорил с Антон Андреевич, че връзката им ще се осъществява по такъв безхитростен начин като позвъняване в студиото. Програмата се излъчваше пет пъти седмично — от понеделник до петък — и възможността за предаване на оперативна информация чрез нея беше напълно надеждна. Павел трябваше да я гледа, обръщайки внимание само на позвъняванията в студиото, и да анализира „промъкващите се“ в тях числа. Имаше няколко числови кода и всеки от тях бе предназначен за предаване на абсолютно конкретно съобщение. „Лягай на дъното, търсят те.“ „Излез на връзка, срочно.“ „Бъди внимателен, опасността е съвсем наблизо.“ „Връщай се незабавно“.
„Връщай се незабавно.“
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Това беше една от класическите „многоходовки“, каквито бяха разработвани и проигравани многократно. Преди няколко години чрез такава „многоходовка“ екипът на Виктор Алексеевич Гордеев бе примамил в Москва и бе задържал при опит за покушение над Настя Каменская професионалния килър с голям стаж Гала. Имаше един доста влиятелен човек, разполагащ с възможността чрез няколко звена по веригата да се свърже с Гала. Този човек бе изправен пред необходимостта да се възползва от услугите на килъра, за което се бе наложило Гала да бъде извикан в Москва, тъй като постоянното му местожителство беше в Петербург. После чрез редица сложни маневри Гала бе провокиран да направи опит да убие Анастасия Каменская, при това сам да извърши убийството, а не да го възлага на своите помощници. След задържането на убиеца Настя горещо бе благодарила на природата за това, че не й бе предопределила склонност към преждевременно побеляване на косите. Тя бе била сигурна, че ще побелее, защото беше прекарала няколко часа с човека, който специално бе пристигнал, за да я убие, и дори не бе скривал това от нея.
Съвсем наскоро с помощта на същата тази комбинация бе им се удало да задържат и още един убиец, но тези случаи бяха далеч по-прости от операцията, която провеждаха сега. И в двата предишни случая убийците бяха свързани в отношения на подчиненост с тези, които ги бяха извикали в Москва. Главната задача бе била да се застави „стопанинът“ да извика убиеца, а това, че той наистина ще пристигне, не подлежеше на никакво съмнение.
Сега беше необходимо не само да се накара генерал Минаев да призове Павел Сауляк. Трябваше да бъдат сигурни, че Павел ще му се подчини. А тази сигурност липсваше. Оставаше им само да се надяват на благоприятно развитие на нещата.
Неуморният, изобретателен и със склонност към авантюри Коля Селуянов бе открил живеещата в съседство с Минаев млада актриса Ира Асланова. След това, затваряйки се в жилището си, той беше изготвил снимките, умело монтирайки кадрите така, че в крайна сметка излизаше, като че ли действително Яковлев и Обидин се мъкнеха след генерала. Коля беше голям запалянко на тема фотомонтаж и умееше да се възползва от своето хоби. Впрочем снимките, направени на „Петровка“, бяха истински.
Хората на Чинцов бяха викани там и с тях беше разговарял пак Селуянов. Възможно бе генерал Минаев да има познати в ГУВР и затова тази част от операцията трябваше да се инсценира максимално правдоподобно, за да не се получат неприятни сривове при евентуално разкриване на измамата от негова страна.
Но Юра Коротков все пак се бе оказал пророк. Въпреки уговорките и специалните предупреждения, Стасов, разбира се, беше разказал всичко на Анастасия. При това не бе скрил своето намерение още от самото начало.