Тя направи неимоверно усилие, изтръгна се от обятията му и му залепи плесница. Никой не им обърна внимание — музиката беше оглушителна и танцуващите двойки бяха заети със себе си. Павел ловко хвана ръката й и с такава сила стисна китката й, че в очите й избиха сълзи. Той направи още едно леко, почти незабележимо движение, натискайки точката на болката, и загубила равновесие, Настя рухна на колене. Сега вече привлякоха вниманието на околните към себе си, танцуващите отстъпиха настрани и на вратата се появиха главите на горилите, готови при първия подаден знак да се втурнат да въвеждат ред.
Павел й подаде ръка и й помогна да се изправи. Отправиха се към своята маса под удивените погледи на присъстващите в ресторанта и мълчаливо седнаха.
С крайчеца на окото си Настя забеляза Коротков. Тя махна на
келнерката да се приближи.
— Извикай Герман — нареди й, без да я поглежда.
След няколко минути дотича услужливият метър д’отел. Настя отвори чантичката си и извади три банкноти по петдесет хиляди.
— Изпратете някого да купи цветя. Розови карамфили за мен и жълти — хей там на онази маса, където седи моят поклонник. И по-бързичко!
Герман грабна парите и се понесе.
— Не ви разбирам — обади се Сауляк.
„Е, най-сетне — с облекчение си помисли тя. — Най-после ти ми заговори пръв, а не просто да отговаряш на нахалните ми въпроси. Най-после разбираш нещо. Работата помръдна, но Бог ми е свидетел какво ми струваше това... Ще ми излезе и синина на ръката!“
— Какво не разбирате? — уморено го запита, поглаждайки машинално тръпнещата си от болка китка.
— Защо купувате цветя, които не ви харесват?
— Затова, защото аз никога не купувам цветя, които ми харесват. Цветята, които ми харесват, ми ги купуват хора, държащи да ми доставят удоволствие.
— Това не е отговор.
— Друг няма да има.
— А жълтите карамфили харесват ли ви?
— Не. Аз по принцип не обичам карамфили.
— Значи, те се харесват на вашия „Ромео“?
— Откъде да знам какво му се харесва — сви равнодушно рамене Настя.
— Тогава защо.
— Не знам — прекъсна го тя. — Просто така. Аз нали не ви питам защо направихте онова нещо там, до подиума. Направихте го, защото ви се е приискало, или сте сметнал за необходимо да го направите — ето го и целият отговор. И не възнамерявам да ви искам отчет, защо сте постъпил така, а не инак. Решил сте — значи сте решил. Както сте решил, така и сте постъпил.
— Трябва да отбележа, че сте много либерално настроена особа.
— Уви, не съм. Аз съм анархистка, привърженичка съм на абсолютната свобода. Имам предвид главно свободата за вземане на решения. Затова не ви досаждам с въпроси и нямам намерение да ви се отчитам по повод на цветята. Ако сте се нахранил, можем да се връщаме в апартамента си.
— Ами цветята? Още не са ги донесли.
— Ще ги донесат в хотела.
Настя плати сметката и се качиха на третия етаж. За стодоларовата банкнота Елизавета Максимовна бе записала в регистрационния журнал, че в апартамента живеят двама души, и новата дежурна не попита нищо, а само ги изгледа с не особено любезен поглед.
— Вие ще спите в спалнята! — разпореди се Настя с нетърпящ възражения тон.
Павел кимна безмълвно.
Тя бързо влезе в спалнята, взе дрехите си и се шмугна в банята да се преоблече. С настървение насапуниса лицето си, изми крещящия си грим и застана под душа. След като се избърса, нахлузи любимите си джинси, облече си тениска и пуловер и се почувства далеч по-добре.
Влизайки в гостната, веднага забеляза огромния букет, поставен на масичката пред дивана. Павел седеше в креслото със затворени очи, скръстени пред гърдите ръце и преметнал крак върху крак. Това очевидно бе любимата му поза и в нея той се чувстваше най-комфортно.
— Хайде да спим — рече Настя. — Сигурно сте уморен.
— Не съм.
— Аз пък се уморих. И искам да си легна.
Сауляк се надигна и без да обели дума, се отправи към спалнята. Тя влезе след него, събра завивките от единия креват, отнесе ги в гостната и ги разстла на дивана. После угаси лампата, събу обувките си, съблече пуловера и се мушна под одеялото по джинси и тениска. Всичко би могло да се случи — изведнъж можеше да й се наложи да скача и да хукне през глава нанякъде.