Выбрать главу

— Аз ги запомних.

— Нима не им обърнахте внимание, когато прекосявахте салона?

— Обърнах им.

— Тогава защо ме питате?

— Проверявам ви.

— Разбирам. Е, Павел Дмитриевич, страшничко ли е да повериш живота си на една актриса-мошеница?

— Страшно е, когато не разбираш какво и защо го прави човекът, на когото си се доверил.

— А вие питайте, не се стеснявайте — бодро го посъветва тя.

Все пак бе го пречупила. Колкото и да бе упорствал, колкото и да се бе перчил, опитвайки се да изглежда умен, прозорлив и ненуждаещ се от никакви разяснения, в края на краищата, бе издал багажа. Оказало се бе, че логиката й не беше лъжица за неговата уста.

— Защо летим за Свердловск?

— За Екатеринбург — поправи го Настя. — За да се отървем от тях. В Самара им бяхме като на длан, те ни проследиха от портала на затвора чак до самолета. В Екатеринбург ще кацнем около пладне и в течение на следващия един час оттам ще излетят четири самолета — за Петербург, Волгоград, Иркутск и Красноярск. Ние ще получим документи и ще отлетим, а те нека си помислят закъде именно.

— Но защо в Екатеринбург? Нима в другите градове разписанията са по-различни?

— Разписанията са си същите, но аерогарата е различна. Аерогарата в Колцово има много интересни входове и изходи и аз ги познавам добре. Имате ли още въпроси?

— Бих искал да узная кой ви е наел.

— Е, тук ще се наложи да се попазарим.

— Тоест?

— Аз ще ви кажа кой ме е наел, но и вие ще ми обясните защо са ме наели.

— Нима не го знаете?

— Аз за такива неща не питам. Именно по тази причина и ме наемат. Съгласете се, че е много удобно, когато можеш да възлагаш задачи, без нищо да обясняваш. Ако започна да проявявам излишно любопитство, ще остана без работа.

— Ами че не проявявайте тогава.

— Добре — съгласи се Настя. — Няма. Ще считаме, че пазарлъкът не се е състоял.

— Накъде ще полетим от Екатеринбург?

— Не знам — безгрижно вдигна рамене тя. — Закъдето има билети, за там и ще полетим.

— А ако и за четирите полета няма билети?

— Ще има, няма къде да се дянат. Прекалено се тревожите Павел Дмитриевич.

Самолетът бе набрал височина и вече летеше плавно, потрепервайки едва-едва. Безсънната нощ започна да си казва думата и на Настя ужасно й се доспа. Клепките й натежаха и с всички сили се бореше с изкушението да затвори очи и да си подремне. Не че толкова се боеше да остави Павел без надзор — на самолета това му бе хубавото, че нямаше къде да се дене — пък и Юра беше наблизо и го държеше под око. Все пак Сауляк я безпокоеше и безпокойство й нарастваше с всеки изминал час. От него се излъчваше някаква неразбираема опасност и да заспиш до него, бе все едно да си сложиш главата в устата на вълка.

Настя тъкмо отново прехвърляше в ума си всички етапи на предстоящата операция за „откъсване на опашката“ на аерогара Колцово, когато над главите на пътниците се разнесе мелодичният глас на стюардесата:

— Уважаеми дами и господа! Поради неблагоприятната метеорологична обстановка на аеропорт Колцово, нашият самолет не може да извърши кацане в Екатеринбург. Кацането ще стане на аерогарата в град Уралск. Екипажът на самолета ви поднася извиненията си.

„Това се казва номер!“ Сънливостта на Настя се изпари мигновено яко дим. „Интересно, какво ще правя сега в Уралск! Наблизо няма никой — освен Коротков, разбира се — но каква полза от него...“ Документите за нея и Павел ги очакваха в Екатеринбург. А да се опитват да отпътуват от

Уралск с документи на фамилията Сауляк, беше безсмислено. Впрочем, да отпътуват можеха, но това беше напразно изразходване на време, сили и пари. При всички случаи, за тях щеше да се лепне опашка. Без помощта от страна на служителите от аерогарата не биха се качили на нито един самолет, запазвайки анонимността си.

Настя се обърна и изгледа Павел. Той все така си седеше със затворени очи, но под тънката кожа на клепачите му очните ябълки се движеха доста бързо.

— Чухте ли? — попита го.

— Чух.

— Появява ни се проблем.

— Разбрах.

— Нашето пътешествие се закучва и престава да бъде приятно.

— Разбрах.

— Радвам се, че сте толкова възприемчив — процеди тя с неочаквана злоба. — И в интерес на общата ни безопасност би било добре да зная повече за ситуацията, отколкото знам сега.

— Какво именно искате да узнаете?

— Искам поне да си представя колко могъщи са тия хора, които се мъкнат след нас от самата колония, и какви действия биха могли да се очакват от тях.