— Те могат всичко. Въпросът е само в това, колко далеч ще пожелаят да стигнат — отвърна Сауляк, без да отваря очи.
— И какво може да повлияе на желанията им?
— Страхът да се разкрият. Страхът от разгласата, от разшифроването. Вие сте избрала правилната линия. Докато не разберат коя сте, няма да ви закачат. Защо си извадихте паспорт с моята фамилия?
— Нека си мислят, че сме близки. Това ще ги обърка поне за известно време.
— Играете си с огъня. Това е грешка от ваша страна.
— Какво, да не би да е опасно, човек да ви е роднина?
— Меко казано. Вие даже не се досещате, доколко опасно би могло да бъде.
— Ами че просветете ме тогава. Между другото, аз се стремя към това вече второ денонощие.
— Не ви трябва да го знаете. Просто си имайте едно на ум, че сте извършила голяма грешка.
„Много приятно — с раздразнение си рече Настя. — Да знаеш, че си направил нещо не както трябва, и да не разбереш къде ти е грешката. По-лошо не би могло и да се измисли. Отмъстителен кучи син!“
— С кого сте свързана, с милицията или с криминалните структури? — неочаквано попита Сауляк.
— Че защо пък само с тях? Да не би да смятате, че човекът, който ме е наел, е или милиционер, или престъпник?
— Паспортът ви е фалшив. Това могат да го направят или милиционери, или престъпници.
— Не само те — усмихна се Настя. — За тези две години вие сте изостанал от живота. Фалшив паспорт може да се купи на всеки пазар — за големи пари, разбира се, но без проблеми. Намираш човека, даваш мангизите и снимката си и му казваш имената. На другия ден си получаваш поръчката.
— И вие го направихте именно така?
— Именно така.
— Тоест, идеята да носите моята фамилия е лично ваша? Сама сте си я избрала и сама сте си поръчала паспорта, така ли?
— Точно така.
— И този, който ви е наел, нищо не знае?
— Аз не давам отчет за детайлите. За него е важен резултатът, а как ще го постигна — сама си измислям начините.
— Лошо сте ги измислила.
— Какво да се прави. Не греши само този, който нищо не върши. Вие сигурен ли сте, че моят възложител не би допуснал такава грешка?
— Аз не знам кой е вашият възложител. Може би не би я допуснал. А възможно е и да я допусне, ако не е достатъчно информиран.
Нещо жегна Настя. Генерал Минаев бе посветен в плана на операцията и знаеше, че тя е взела фамилията Сауляк. Но не бе възразил. Значи не бе достатъчно информиран. Това беше лошо. Занапред можеха да я очакват най-различни изненади — една от друга по-неприятни. „Ами, ако той е знаел, че аз не бива да правя това? Защо си е затраял? Каква ли игричка е подхванал този дяволски генерал Минаев?...“
Самолетът започна да губи височина, подготвяйки се за кацане. Ушите на Настя заглъхнаха и я заболя главата. Заради слабите си кръвоносни съдове тя тежко понасяше и излитанията, и кацанията, а сега като капак на всичко, бяха я връхлетели и мрачните предчувствия. Започна да й прилошава. Добре че колелата на самолета в този момент докоснаха пистата.
Най-припрените пътници вече ставаха и започваха да се обличат. Настя забеляза пред себе си темето на Коротков. Юра се надигна и нахлузи якето си с лице към нея. Той едва забележимо сви рамене, което означаваше приблизително: „Няма никакви специални указания, в главата ми е празно, нови идеи не се появиха, действай на собствен страх и риск“.
— Колко са? — тихо попита Павел.
— Четирима. Двама по отделно и двама заедно.
— Поклонникът и двамата от волгата. Кой е четвъртият?
— В средата на салона — младежът с рунтавата вълча шапка. Вчера сутринта идва до затвора, но видя волгата и изчезна. Не знам, може би са заедно.
— Кой от тях ви се струва най-опасен?
— Всичките. Аз не съм екстрасенс и не мога да чета мисли от разстояние.
Сауляк рязко се обърна към Настя и мигновено я връхлетя гореща вълна.
— Вие да не би да сте хипнотизатор? — насили се да се усмихне тя.
— Не. Откъде ви хрумна?
— Погледът ви е един такъв...
— Какъв?
— Лош. Хайде, ставайте да се обличаме.
— Прекалено сте нервна. Впрочем, чувал съм, че в една или друга степен, всички актриси били истерични.
— Хаш-игреков компонент — измърмори Настя, вадейки изпод седалката чантата си.
— Как го казахте?
— За такива като мен психиатрите казват, че имаме силно изразен хаш-игреков компонент. От „Ь“ и „у“ — двете начални букви от думата „истерия“, изписана на латински.
— Та, значи вие сте още и психиатър? — подсмихна се Сауляк.
— Не, но съм изкарала курс по психодиагностика.
— Според мен, вие сте толкова актриса, колкото аз съм шампион по кикбокс.