Выбрать главу

% % %

От всичко на света Григорий Валентинович Чинцов най-много обичаше да създава интриги. Той буквално не можеше да диша, без да ги предизвиква. Даже и без най-малката, без най-глупавичката интрижка му бе скучно да живее.

Днес перспективите сияеха пред него с всичките цветове на дъгата, защото започваше кампанията за изборите на новия Президент на Русия. В тях той можеше да се разгърне мащабно, да се изяви, да си сложи мехлем на душичката.

Чинцов не беше борец за идеята, той беше борец за собствения си джоб и в името на тази си цел бе готов да се впусне във всякакви авантюри, ако те биха му донесли печалба. Днес заплиташе интрига в интерес на една групировка, издигаща своя кандидат за президентските избори. Зад гърба на тази групировка стоеше мощен криминален капитал, а издигнатият кандидат, в случай, че бъдеше избран, би блокирал поне за близките четири години приемането на неудобни за този капитал закони и укази. Освен това, той щеше да дава данъчни и митнически привилегии преди всичко на тези физически лица и предприятия, които се намираха под контрола на групировката.

Кандидатът вече си имаше готов екип: силови министри, министър на икономиката и финансите, председател на Центробанк. Ако той дойдеше на власт и разположеше тези хора на съответните постове, то за четири години те биха могли да прилапат всичко, което си пожелаеха. Само че имаше един малък детайл, който пречеше: и групировката, издигаща и поддържаща кандидата, и самият кандидат заедно със своя екип в недалечното минало активно се бяха ползвали от връзките си с генерал-лейтенант Булатников. На територията на Русия бяха избрани региони, които те бяха превърнали в своя твърдина, в свой плацдарм за порицаваната от наказателния кодекс незаконна търговия с оръжие и наркотици. Затова в определените региони трябваше да бъдат поставени свои губернатори, началници на военните гарнизони, шефове на органите на вътрешните работи и на прокуратурата. Но преди да се поставят новите, трябваше да се свалят старите. И именно в тази тънка работа генерал-лейтенант Булатников бе просто незаменим.

Всички премествания и смени бяха извършени, както се казва, по план, своите хора бяха разставени по ключовите постове, след което Булатников бе станал излишен и опасен. Той, разбира се, беше премахнат. Но най-близкият помощник на генерала бе успял да им се измъкне. По онова време не се бяха разтревожили много, защото разбираха, че щом се е скрил в колонията, значи се страхуваше. А щом се страхуваше, логично бе да не закача никого, ако самият той бе оставен на мира. С това въпросът бе приключен.

Обаче наскоро Григорий Валентинович беше узнал, че от помощника на покойния генерал са се заинтересували привържениците на сегашния Президент. Този факт не биваше да се подминава с лека ръка. С помощта на показанията, дадени от Павел Сауляк, буквално би могла да бъде смазана преобладаващата част от кандидатите, в това число, естествено, и този, за екипа на когото в дадения момент работеше самият Чинцов. Веднага ставаше ясно, че помощникът на генерала трябваше да изчезне от белия свят. Чинцов, разчитайки по навик на връзките си с МВР, беше силно разочарован, след като се бе обърнал към двама-трима стари познайници. След юнските събития в Будьоновск министърът на вътрешните работи беше снет от поста си, а новият министър си бе довел свой екип, към който Чинцов нямаше вратички. Новият министър се бе оказал не милиционер, а военен и компромати за него, които биха свършили работа на Григорий Валентинович, липсваха. Единственото, което можеше да направи, бе да разбере в кой затвор се намираше сега Сауляк и кога изтича срокът на присъдата му. Той бе изпратил хора да го посрещнат, но всичко се беше объркало от неочаквани усложнения. Първо, не само те бяха пристигнали за посрещането. Някакъв младеж се навъртал около колонията. Имало и още един тип, който пък шарел насам-натам из хотела на Павел. И най-главното — появила се някаква жена, която вероятно била роднина на генералския помощник. А може би и съпруга. Тази жена бе объркала всички карти на Чинцов и сега му се налагаше да чака, докато ситуацията се проясни.