Независимо от сходството на избраната тактика, между Григорий Валентинович Чинцов и Вячеслав Егорович Соломатин разлика все пак съществуваше. Соломатин знаеше много повече за Павел Сауляк. Затова той не възнамеряваше да го отвлича или да прилага някакво насилие спрямо него. Знаеше, че в никакъв случай не биваше да прави това. Искаше да опита да се споразумее с бившия помощник на генерал-лейтенант Булатников. Затова сега неговите хора просто наблюдаваха Павел, проследяваха неговите придвижвания и същевременно се опитваха да установят коя е тази жена, която го е посрещнала пред портала на затвора. Бяха странна двойка. Живееха в една хотелска стая, носеха една и съща фамилия, а си говореха на „вие“. Може би искаха да прикрият някакви интимни или роднински връзки? Или си мислеха, че около тях има само пълни идиоти? Кой би повярвал, че мъж и жена, носещи една и съща фамилия, току-що са се запознали?! Или може би те никого не се опитваха да заблудят, а просто между тях имаше някакъв сериозен конфликт. В ресторанта жената дори бе ударила Павел, а той така й бе извил ръката, че тя се бе строполила на пода. Очевидно, търканията им бяха доста острички. Съвсем възможно бе ревността да е причината за това. Хората на Соломатин му бяха докладвали, че жената открито флиртувала с някакъв гост на хотела и даже се целувала с него пред очите на Сауляк. Нищо чудно, той да бе побеснял. Но защо тя го е направила? Доста много бяха неизвестните в това уравнение.
% % %
Едно от завоеванията на икономическата реформа бе размиването на разликата между столицата и провинцията в качеството и количеството на стоките и услугите за населението. В магазините на град Уралск имаше много хранителни продукти, а асортиментът им бе напълно достатъчен на Настя да организира един доста приличен обяд в хотелски условия. Италиански салати в пластмасови кофички, супи в чашки, които трябваше само да се залеят с гореща вода и да се оставят да постоят така три минути, разнообразни сладкиши и дори опаковани тънки резенчета френски кашкавал. Парите, които бе получила от генерал Минаев, бяха много и Настя нямаше никакви притеснения, докато пълнеше количката, движейки се между рафтовете.
— Размахът ви е господарски — подхвърли Павел, поглеждайки неодобрително поредния пъстър пакет с ядки, който попадна сред внушителната купчина свои събратя.
— Нищо подобно — възрази тя. — Просто аз по природа съм си мързелива и затова съм предвидлива. Никой не знае колко ще киснем в този град, докато излетим за Екатеринбург. Няма смисъл да ходим до магазина всеки път, когато огладнеем. Вие какво топено сирене искате — с краве масло, със скариди или с шунка?
— Все ми е едно.
— Но те имат съвсем различен вкус. Нима това ви е безразлично?
— Абсолютно. Аз въобще не обичам топено сирене, така че се ориентирайте според своя вкус.
— Добре. А какво обичате? Не се стеснявайте, Павел, моят клиент муха го ухапала от такива разходи.
— Нищо. На мен ми е все едно.
— Вървете тогава по дяволите. Човек не може никакво удоволствие да изпита от ходенето с вас по магазините! — сопна се Настя. — Голям темерут сте. Трябва да изпитвате удоволствие от живота, а вие се лишавате дори от най-малките земни радости, като вкусната храна например. Винаги ли сте в такова гробищно настроение?
— Направете ми тази услуга и оставете на мира моето настроение.
— Разбрах. Тогава поне се огледайте за нашите скъпи приятелчета. В края на краищата, и от вас трябва да има някаква полза.
Застанаха на опашката пред касата и Настя забеляза недалеч пред себе си Юра Коротков. Вълчата шапка й се бе мярнала пред входа на хотела, когато с Павел излизаха от него, а двойката от сивата волга никаква я нямаше. „Интересно, къде ли са се дянали?“ — запита се.
— Всички са налице — тихо оповести Сауляк. — Взели са лош пример от вас и също се запасяват с храна.
— А моят поклонник?
— Вече си напазарува и чака на улицата.
— Защо не го поканим да обядва с нас? Ще ни бъде нещо като развлечение.
— Вижте какво, престанете да ме тормозите с вашите „веселби“. Вие сте на работа — работете тогава! Аз лично не виждам нищо забавно.
— Значи още не сте се страхувал както трябва.
— Какво имате предвид? — начумери се Сауляк.
В този момент жената отпред прибра рестото си и се отдръпна. Беше техен ред да плащат и Настя използва това като претекст да не му отговори. Ако наистина на Павел му бе интересно да узнае какво е имала предвид, той нямаше начин да не я попита. Само че първо трябваше да наруши своите идиотски принципи и да подхване пръв разговора. Впрочем, това беше и нейната цел.