Съдържанието на количката струваше солидна сума и Настя кисело си помисли, че със заплата като нейната не можеше да си позволи и никога не си бе позволявала да купи такива скъпи продукти. С парите, които бе дала сега, двамата с Алексей биха изкарали цяла седмица.
На тротоара недалеч от хотела имаше вестникарска будка. Когато минаваха покрай нея, Павел позабави крачка и тя се досети, че му се иска да си купи вестник, но гордостта му пречеше да я помоли за пари. В джоба си Сауляк нямаше пукнат грош. Настя разполагаше с по-малко от секунда, за да вземе решение — дали да прояви благородство и да не го принуждава да се унижава или да се направи, че не е забелязала нищо и Павел да усети зависимостта си от нея? Страхуваше се да не сгреши и да провали за миг с толкова труд завоюваните си позиции.
— Какво, Павел Дмитриевич, да не би да изпитвате влечение към печатаното слово? — попита насмешливо, прехвърляйки чантата в другата си ръка. — Ще ви купя вестници само заради принципа. Може би в тях ще се намери рубрика „Как трябва да се държим“ и от нея вие с учудване ще узнаете, че пълните пазарски чанти се носят не от дамите, а от техните кавалери. Това не сте ли го учили в училище?
Павел безмълвно взе чантата, като при това още по-силно стисна устни и те се превърнаха в тънка резка. Настя купи няколко централни, няколко местни вестника и тънка книжка с кръстословици.
— Ако продължавате да демонстрирате мирова скръб и да се правите на велик мълчаливец, не ми остава друго, освен да решавам ребуси. Впрочем,
какво образование имате, ако не е тайна?
— Техническо — отвърна лаконично Сауляк.
— Великолепно. Ще ми помагате за думите, които аз не знам.
— А вашето какво е?
— Университетско, следвах във физико-математическия факултет.
— Да не би в него да са открили и актьорска специалност?
— Мисля, че още не. Откъде ви хрумна?
— Нали ми казахте, че сте актриса.
— Така ли? — весело се усмихна Настя. — Не си спомням да съм казала подобно нещо. Навярно така ви се е сторило.
Лицето му застина за миг и очите му се притвориха, сякаш се опитваше да се отърси от някакво привидение.
„Ядоса се — помисли си тя. — Това е хубаво. Нека да ме смята за глупачка — най-важното е да не ме разбира. Ако ме вземе за малоумна, на всяка цена ще поиска да узнае какво има в главата ми. Защо вчера говорих едно, а сега съвсем друго? Просто си лъжа и не си помня дрънканиците, въпреки старото правило, че лъжецът трябва да има добра памет. Или му погаждам номера? Той трябва поне да се заинтересува от моя милост. Нормално човешко любопитство, неограничено от страх за вероятни опасности. Страхът от неуспеха би могъл да го накара да забрави своята любознателност. Липсва му страстта към хазарта. Ако не предизвиквам страх, ако в очите му аз не представлявам никаква сложност, той сигурно ще поиска да разглоби механизма, за да види как е устроен. И точно това любопитство ще го вкара в капана...“
Като се върнаха в хотелската си стая, Настя веднага включи нагревателя, за да свари кафе, и се зае да приготвя обяда. Този път Сауляк не промърмори, че не е гладен, но тя забеляза, че хапките засядаха на гърлото му. „Нима той въобще няма апетит? Тук нещо не е както трябва. Може да го боли стомахът. или черният дроб?“
— Павел Дмитриевич, да не би да имате някакви проблеми със здравето? — попита го, похапвайки с наслада салата със скариди и гъби. — Не се храните нормално.
— Всичко ми е наред.
„На кого ги пробутваш тия — мислено прокоментира Настя, която вече си бе създала навик да води такива мълчаливи беседи с него. — Ти вчера не заключи вратата на банята, когато си вземаше вана — типично поведение на сърдечно болен, който се страхува да не му прилошее в горещата вода.
Аз самата също не се заключвам — за всеки случай. Ако нещо ми стане, ще извикам и Алексей ще дотича. Иначе докато разбие вратата, не се знае дали няма вече да е късничко. Ти може и да не си сърдечно болен, но все нещо ти има. Не искаш да ми кажеш? Правиш ми се на супермен? Ами че прави се тогава.“
След като се нахрани, Настя се разположи на кревата, подложи възглавницата под гърба си и започна да решава една кръстословица. В стаята надвисна тишина, нарушавана само от шума на вестникарските страници — Павел пък изучаваше пресата.
— Ако имате влечение към политическите новини, можете да включите телевизора — обади се Настя. — Той не ми пречи.