След известно време й направи впечатление, че не чува вече шум от разлистване на страници. Вдигна глава и погледна към Сауляк. Той седеше неподвижно в креслото си със затворени очи. Лицето му бе пепеляво, а по челото му бяха избили ситни капчици пот. Изглеждаше някак сив и много болен.
— Какво ви е?! — изплаши се Настя. — Да не би да ви е прилошало?
— Всичко ми е наред — процеди той, почти без да помръдне устни.
— Сигурен ли сте? Видът ви е съвсем болнав.
— Казах ви, че нищо ми няма. Нали искахте да се поразвлечете? Хайде да се разходим из града.
Без да прикрива изумлението си, Настя стана от леглото.
— Ами, да вървим тогава. Искате да ми доставите удоволствие, така ли? Оценявам жеста ви.
— Просто искам да се поразходя — надигна се и Павел.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
На Коротков се падна стая с четири легла, където негови съквартиранти се оказаха трима непрекъснато наливащи се с водка мъже от Воркута, които също не бяха успели да долетят до Екатеринбург. Юра никак не бе очарован от тяхната компания. След като прекара половин час в помещението, вмирисано на алкохол, лук, чесън и тютюн, той излезе в коридора и с виновна усмивка се приближи до дежурната по етаж във фоайето.
— Имате ли нещо против, ако погледам малко телевизия? — попита я.
Жената кимна съчувствено.
— Вие от триста и втора ли сте?
— Да. Разбирате ли...
— Разбирам, разбирам. Там даже хлебарките предадоха богу дух. Какво да се прави, вече трети ден отменят полетите до Екатеринбург и тези юначаги са му отпуснали края. Вече им намекнахме няколко пъти, че с влак ще пристигнат по-бързо, но те си знаят тяхната — купили сме си билети за самолет и със самолет ще пътуваме, а парите за влака ще изпием. И сега ги изпиват, да им преседне дано.
Юра се разположи в креслото и се втренчи в телевизора, като не забравяше от време на време да хвърля по едно око на широкото стълбище. Стаята на Настя се намираше на горния етаж и ако тя решеше да излезе от хотела, щеше да мине по тези стъпала, защото нямаше асансьор.
Вече бе ходил до магазина, следвайки Настя и Сауляк, но бе купил само бонбони и бисквити, защото се бе сприятелил с дежурната и бе получил покана от нея да пият чай.
Около осем часа вечерта Настя и Сауляк отново се спуснаха надолу по стълбището. Той уж неохотно се надигна от мястото си, нахлузи якето си с качулка, което предвидливо си бе взел от вонящата стая, и без да бърза, тръгна след тях, казвайки на дежурната, че е решил да си потърси някое симпатично ресторантче в града и да похапне.
Времето силно се беше застудило, бе излязъл вятър и Юра мрачно си помисли, че ако отвореха летището в Екатеринбург, в Уралск пък като нищо можеха да го затворят. „Ще я загазим с този Сауляк!“ Но трябваше на всяка цена да кацнат в Колцово. В последно време организацията на оперативните мероприятия бе преминала от нивото на управленческите решения и заповеди на нивото на личните контакти. И не малка роля за тази „промяна“ бе изиграло осъзнаването на печалния факт за корупцията и недобросъвестността на милиционерските кадри. Като се знае, че не можеш да се довериш безрезервно на никого, трябваше да базираш всяка операция на връзките си с приятели или поне с добри познати. Такива приятели Юра имаше в Колцово, а в Уралск нямаше. Затова се налагаше да се чака милост от природата.
Той застигна Настя и Сауляк на автобусната спирка. Имаше много народ, защото по тази линия се движеха автобусите за гарата. Коротков реши да не рискува, тъй като не знаеше какво точно Настя е наговорила на Сауляк за него, и не бе много разумно да им се мярка често пред очите. Спря едно частно такси и пробута на шофьора баналната историйка за невярната възлюбена и коварния съперник. Момъкът веднага се съгласи, че не си струва да се разбиват муцуни, но пък че едно малко проследяване никога не е излишно. Речено — сторено.
— Тя да не се е довлякла при своя чукач? — попита съчувствено той.
— Не, летеше за Екатеринбург. Нещо като командировка, а той й прави компания. Сега заседнаха тук у вас и не се знае за колко време. Аз ги следвах със следващия полет, за да не ме забележат. Знаех закъде са я командировали, така че ги открих лесно. А моят самолет също тук кацна и сега се блъскаме в хотела на една педя място.