— Между другото, вие обещахте да ми разкажете как отличавате
истината от лъжата — внезапно каза той.
„Става още по-интересно! Какво му е? Защо е тази рязка промяна у него? Да не би да е решил да става мил и разговорчив? Внимавай, Настя, Павел Дмитриевич си е наумил нещо. Или може би обратно — до този момент е предчувствал някаква опасност и е бил напрегнат, а сега опасността е преминала и той се поотпуска? Какво ли се е случило? Какво? Мисли, скъпа, напрегни мозъка си, да не те сполети поредният неприятен сюрприз!“
— Ще ви разкажа. И каква ще бъде вашата отплата?
— А вие какво искате?
— Също да ми разкажете нещичко.
— Хей, прекалявате с вашата алчност.
— Не прекалявам. Просто обичам да се пазаря. Но понеже сте ми симпатичен, за вас ще направя едно изключение. Само че първо ми донесете още един кренвирш. Както правилно забелязахте, аз не само съм алчна, но и лакома. Ето ви пари.
Павел безмълвно стана и се отправи към барплота. Настя с ужас си помисли, че ще й се наложи да се тъпче с още една порция от прекалено лютите кренвирши. Но искаше непременно да прекара Павел през цялата кръчма, за да провери своите подозрения. Искаше да го понаблюдава отстрани.
Предположенията й се потвърдиха — той наистина търсеше някого, но не сред клиентите, а сред обслужващия персонал. Приближавайки се до барплота, Павел на няколко пъти хвърли поглед към служебния вход, откъдето се появяваха мъже в не особено чисти бели сака, които обикаляха масите, събираха празните халби и мръсните чинии, вземаха поръчки от клиентите и донасяха пиене и мезета.
„Защо ме доведе тук? — питаше се Настя. — Да не би да има свои хора, с помощта на които ще се опита да се откачи от мен? Малко е вероятно. В този град ние попаднахме съвсем случайно. Само че има всякакви случайности... Може би точно тук Сауляк си има приятелчета. Той сам предложи да излезем на разходка. И идеята за тази кръчма пак е негова. Е, скъпа, готви се за неприятности. Да се надяваме, че Коротков е някъде наблизо и ще се притече на помощ, ако нещо стане.“
Павел се върна и сложи пред нея чиния с поредния отвратителен кренвирш.
— Вашият апетит ще ви изиграе лоша шега — подметна той. — Вие се тъпчете с всичко, каквото ви попадне. Не се ли страхувате за черния си дроб?
„Така значи, черният му дроб не е наред. Поддаде се на провокация, както казват психолозите. Ако имаше гастрит или язва, щеше да ме пита за стомаха. Всеки си говори за това, което го боли...“
— Страхувам се — кимна Настя, без да си криви душата, защото лютивото пушено месо с лют сос действително й внушаваше страх. — Но какво да правя, като обичам да ям люто.
За последното обаче излъга, защото не й понасяше на гастрита. Само че в кръчма като тази не можеше да разчита на диетично меню.
— Аз честно изпълних задължението си, а сега вие започвайте да разказвате.
„Охо, у него и симптоми на чувство за хумор се появяват! С широки крачки се движим към прогреса. Това не ще е на добро“ — помисли си тя.
— Разбирате ли, Павел Дмитриевич, грешката на мнозинството от хората се състои в това, че те се опитват да оценяват същността на казаното. Кажеш нещо на човека, а той започва да се пита истина ли е или не. Това не е правилно.
— Така ли? А как е правилно?
— Сега ще ви обясня. Трябва да се оценяват не думите, а фактите. Човекът е изрекъл съвсем конкретна фраза и истината се състои в това, че той е счел за нужно да я каже. Схващате ли разликата?
— Не съвсем.
— Тогава ще ви дам пример. Вие общувате с жена, ухажвате я или тя ви ухажва и изведнъж ви казва, че ви обича. Като преобладаващия брой мъже вие се опитвате да разберете дали ви говори истината или ви лъже. Просто и безперспективно занимание. Погледнете на това от друга страна. В дадената конкретна ситуация тази жена е счела за необходимо и правилно да ви каже, че ви обича. Постарайте се да се досетите защо ви го е казала. Мотивите, намиращи се в основата на постъпката й, ще бъдат и истината. Истината в този случай се състои в следното: на нея й е нужно да мислите, че ви обича. Защо й е нужно ли? За да ви предразположи към себе си и да се сдобие с това, което желае да получи от вас. Да ви размекне. Да ви принуди да я отведете в леглото. Да ви застави да извършите някакво действие в нейна полза. Или пък обратното — да не извършите нещо. Спектърът на мотивите, които биха могли да лежат в основата на постъпката й, е много широк и вашата задача е да определите правилно мотива й. Още един път ще подчертая, че няма никакво значение дали наистина тази жена ви обича. Важното е само това, че тя счита за необходимо при известни обстоятелства да ви го каже. Сега разбрахте ли?