— Оказва се, че вие сте не само лакома, но и цинична — подсмихна се Сауляк. — Впечатляващ комплект от душевни качества.
— Не съм цинична, а просто трезвомислеща — възрази Настя. — Хайде да разгледаме друг пример. Ние с вас се познаваме от два дена. За тези два дена вие не ме глезехте с пространни беседи, зададохте ми минимално количество въпроси, а на моите въпроси отговаряхте скъпернически и предимно с едносрични думи. Смятате, че от това аз съм си направила извод, че сте мълчалив и неконтактен човек? Нищо подобно. Бих била голяма глупачка, ако си го бях помислила.
— И какъв извод си направихте?
— Ами реших, че искате да ми направите впечатление на затворен и неразговорчив човек. И сега задачата ми е да разбера защо ви е нужно това. Ако го разбера, значи съм узнала истината.
— Имате ли някакви варианти?
Върху лицето на Павел се мярна заинтригуваност. При това не преднамерена, а съвсем истинска.
— Колкото щете. Вариант първи: аз категорично не ви харесвам, с нещо ви дразня много силно и вие сте стараете да общувате с мен колкото се може по-малко; искате да не ви досаждам с разговори и глупави въпроси. Втори вариант: вие нямате нищо против мен, но се чувствате зле и ви е трудно да разговаряте; не искате да се оплаквате, защото аз съм съвсем чужд човек, а вашето добро възпитание, плюс мъжката гордост, не ви позволяват да признаете на една непозната жена физическата си слабост. Вариант номер три: вие искате да ме провокирате, да ме раздразните със своята сухост, уклончивост и загадъчност, да ме накарате да избухна и да загубя самоконтрол. Този вариант би могъл да бъде правилен само в случай, че не ми се доверявате и смятате, че ви лъжа, че не съм тази, за която се представям, и представлявам за вас опасност. Четвърти вариант: вие настина сте мълчалив тип. Съществуват още пети, шести и седми варианти. Надявам се обаче, че току-що изложените са напълно достатъчни, за да схванете основната ми мисъл. Важни са не думите, а стоящите зад тях мотиви и подбуди.
— И според вас, в кой вариант се крие истината?
Лицето на Павел някак почти неуловимо се измени, но Настя не можа да разбере какво ставаше с него. Дали разговорът сериозно го бе заинтригувал и маската му на хладно безразличие бе паднала или пък й пробутваше някакви трикове, за да не забележи някаква друга промяна в него. А може би някой от изброените варианти се бе доближил прекалено много до истината, която той би искал да прикрие, и това го е изплашило?
— Още не знам — колкото се може по-безгрижно отвърна тя. — За да си изясня това, трябва или достатъчно дълго да ви наблюдавам, или да предприема някакви специални проверовъчни действия. Но нямам намерение да го правя. Моята задача е да ви доставя по предназначение. А да се ровя в душата ви, не ми е интересно.
— Ако се възползвам от вашия метод, то и аз трябва именно така да подходя към въпроса за вашето образование. Ту ми заявявате, че сте актриса, ту твърдите, че сте завършила физико-математически факултет. От това следва ли, че ме дезинформирате съзнателно, за да ме накарате да си поблъскам главата?
— Това е само един вариант. С друг не разполагате ли?
— Вие сте глупава, наивна и не запомняте собствените си лъжи.
— Браво! И още какво?
— Вие действително сте актриса, но някога сте следвала във физико-математическия.
— Способен ученик сте, Павел Дмитриевич. Моите комплименти. Но къде е все пак истината?
— Имам възможност да си изясня въпроса без особен разход на труд. Имате ли нещо за писане?
Настя отвори чантата си, извади химикалка и му я подаде. Павел взе една книжна салфетка и изписа дълго уравнение.
— Моля, продемонстрирайте знанията си по математика — притика я пред нея.
Тя бързо огледа дългата редица от знаци и цифри, след това взе химикала, задраска един знак и написа над него друг.
— Доколкото разбирам, вашият пример би трябвало да изглежда ето така. Това е задачка от книгата на Пой „Математика и правдоподобни разсъждения“, нали така? Аз сто пъти съм я решавала. Да ви изпиша ли логическия ред или просто ще ми повярвате?