Павел лежеше толкова тихо, че тя постепенно започна да се поуспокоява — когато човек го боли нещо, той обикновено не може да лежи неподвижно, а се върти насам-натам, търсейки най-подходящото положение на тялото си. Даваше си сметка, че при този грохот едва ли би й се удало да заспи, затова реши поне да поподреди малко нещата в главата си. Методично, минута по минута, възпроизведе изминалия ден, припомняйки си всяка дума на Павел, всеки негов жест, всеки поглед. „Какво ценно нещо успях днес да разбера за него?...“
— Настя — прекъсна мислите й тих глас от съседното легло.
Тя подскочи като ужилена. През тези две денонощия Сауляк за пръв път я наричаше по име. По всяка вероятност нещо ставаше с него, но какво именно?
— Да? — отвърна му също така тихо.
— Не спиш ли?
— Не.
— Седни при мен.
„О, вече сме на „ти“! Нещо не ти е наред, Павел Дмитриевич, и много ми се ще да разбера какво е то.“
Настя припряно отметна одеялото и приседна в края на леглото му. Ледените му пръсти докоснаха дланта й.
— Студено ли ти е? — загрижено го попита тя. — Защо не се завиеш?
— Не е необходимо, всичко е нормално. Просто поседи при мен.
— Добре.
Настя стисна леко пръстите му, но след миг Павел отдръпна ръката си. Минутите си течаха, на Настя започна да й става студено, но не смееше да се помръдне. Тя въобще не разбираше какво става, но ясно осъзнаваше, че не бива да нарушава крехкото равновесие между доверието и отчуждението, което изведнъж се бе възцарило помежду им.
— Проклет да бъда, ако някога те обидя — изведнъж високо и отчетливо произнесе Павел.
Настя с усилие се въздържа да не му отвърне нищо. Само потърси в мрака ръката му и лекичко я погали с върховете на пръстите си.
— Лягай си — каза й вече по-тихо той. — Не ми обръщай внимание. Дрънкам само глупости. Хайде, лягай си.
Настя стана и отново се мушна под одеялото в своя креват.
До сутринта Павел повече не й продума.
% % %
Около осем загъгна радиоточката на нощното шкафче:
„Внимание! Молим пътниците от полет номер 726 по маршрута Самара-Екатеринбург да се явят в сградата на летището за регистрация. Повтаряме съобщението. Започва заверката на билетите и оформянето на багажа на пътниците от полет 726, Самара-Екатеринбург. Самолетът излита
в десет часа и петдесет минути.“
Двамата скочиха от леглата си и бързо започнаха да се приготвят.
— Как ви се струва, имам ли време за един душ? — попита Павел.
„Аха, пак сме значи на „ви“. Сигурно се стеснява заради слабостта си,
която прояви снощи. Щом така го е намислил — негова си работа.“
— Имате — кимна Настя. — Разполагате с цели двайсет минути.
Той влезе в банята и пак не заключи вратата. След петнадесет минути излезе гладко избръснат и изглеждаше повече от задоволително. Във всеки случай, никой не би казал, че съвсем наскоро е имал силен пристъп на някаква болест.
По-нататък всичко премина изненадващо безпроблемно. Самолетът наистина излетя от Уралск около единадесет часа, а около един и половина получиха нови паспорти и билети за полета Екатеринбург-Волгоград.
Късно вечерта, след като се качиха на самолета, който трябваше да ги откара от Волгоград в Москва, Настя си отдъхна малко — като че ли нещата се нареждаха по план. Наоколо нямаше нито една позната физиономия, дори и Коротков не се виждаше никакъв. Това беше правилно, защото Сауляк не биваше да се съмнява, че им се е удало да се отърват, а Настя му бе представила Юра като един от техните преследвачи.
— Е, Павел Дмитриевич, последни усилия и край — каза тя, когато стюардесата обяви, че започва приземяването.
— Ще ни посрещнат ли на аерогарата?
— Боя се, че не. Ще ми се наложа лично да ви отведа до местоназначението.
— Вече е нощ и няма никакъв транспорт. Или може би за последните две години този въпрос е разрешен?
— На паркинга трябва да ни чака кода.
— Надявам се, че поне сега ще ми кажете при кого ще ме откарате.
— Не мога — поклати глава Настя. — Ами, ако изведнъж това не ви се понрави? Пак ще избягате. Нелепо е след толкова митарства да ви загубя преди самия финал. Бъдете сигурен, че ще стигнем, където трябва. И държа да ви уверя, че този човек не понася гнусния замисъл да бъдете ликвидиран, в противен случай, той не би се опитвал да попречи на тия, които искат да го реализират. Така че, в близка перспектива животът ви е гарантиран.